Платежоспособността на потребителите с просрочени задължения в България се е повишила, сочат данни от проучване на Агенцията за събиране на вземания ЕАД.
Проучването обхваща над 550 хил. броя задължения и показва, че изминалата 2023 г. е с осезаемо подобрени нива на платежоспособност за българските домакинства с просрочени задължения, като способността им да плащат непогасени задължения е на най-високо ниво от 2019 г.
Тази благоприятна тенденция се дължи на относително ниската безработица и висока заетост, ръстът на доходите, в това число заплати и пенсии, исторически ниските лихви по банковите заеми и дори отчетената през изминалите три години инфлация, която обезценява натрупаните в миналото дългове, става ясно от проучването. За ситуацията допринасят и подобрената комуникация и по-честите контакти между платците и компаниите за събиране на вземания.
Проучването показва и значително подобрена платежоспособност на младите потребители до 29 години – група, която в миналото често е приемана като проблемна при планирането на личните финанси и навременните плащания. При традиционно добре представящата се възрастова група в това отношение – тази над 60 години, има влошаване спрямо предходната година. По-възрастните обаче продължават да са по-коректни платци, отколкото хората на средна възраст, чиито разходи и финансови потребности по начало са по-високи.
Колкото по-нови са задълженията, толкова по-голям е шансът те да бъдат изплатени. Затова и просрочените до една година плащания се събират в много по-висока степен спрямо тези над една и повече години, показва проучването. Запазва се тенденцията жените да са по-добри платци от мъжете.
Според размера на задълженията, най-добра събираемост има при най-малките като сума – до 500 лв., както и при сравнително по-големите – между 5000 и 20 000 лв.
Събирането на просрочени дългове в съдебна фаза остава по-резултатно, но добра платежоспособност се наблюдава и в извънсъдебна фаза, което е още един показател за активността на българските домакинства в обслужване на задълженията. Агенцията за събиране на вземания отчита ръст на споразумения за доброволно плащане, които през 2023 г. се увеличават с 27,9% спрямо предходната.
Според типа на дълга най-добре се представят сегментите на стоковите кредити и кредитните карти. В сравнение с 2022 г. има влошаване при плащането на просрочени задължения по потребителски кредити.
Данните от проучването сочат още, че има бум на активността и събираемостта по обезпечени с имоти вземания. Наблюдава се и засилено търсене, включително и на трудно ликвидни имоти, от крайни купувачи, които искат да инвестират свободни средства и да ги предпазят от инфлацията. Принос за това имат ръстът на доходите и ниските лихви по депозитите и заемите. Бързата продажба на имоти, които в предишни години са били по-слабо ликвидни или подценени, помага както за изчистването на задълженията на платците, така и за по-нататъшното развитие на иначе замразени преди това имоти.
След 2022 г. се запазва тенденцията от предходните години да се продават повече жилищни имоти, следвани от търговски и индустриални активи. По-слаб е интересът към парцели и земи. В сравнение с предишни години обаче има повече покупки на парцели, подходящи за соларни паркове – в близост до електроразпределителната мрежа.
Въпреки благоприятните тенденции остават рисковете от забавянето на икономическия растеж в останалите европейски държави, сочат изводите от проучването. Евентуални съкращения на работни места и прекъсване на тенденцията на увеличение на доходите в международни компании с филиали и производства в страната или местни фирми, които обслужват бизнеси извън България, в съчетание с ново ускоряване на инфлацията може да доведе до влошаване на добрата текуща форма в платежоспособността на българския потребител.
13:58 | 05.03.24 г.
