Ползите от приемането на еврото в Хърватия в момента са много видими – както по отношение на елиминирането на валутния риск, така и по отношение на инвестиционния климат. Това каза управителят на Хърватската народна банка Борис Вуйчич по време на изслушването си в парламентарната комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната. Той представи пред депутатите презентация, която очертава ефектите от приемането на единната европейска валута в Хърватия и направи паралели между ситуацията в Хърватия и тази в България. По време на изслушването не присъстваха депутати от парламентарната група на „Възраждане“.
Много страни имат проблем с публичния дълг, а България ще е добре дошла в еврозоната, защото няма проблем с това изискване, каза гуверньорът на Хърватската централна банка.
Вуйчич посочи, че след приемането на еврото са намалели разходите по кредитите – не само по ипотечните, но и по потребителските заеми, като те са на нива, по-ниски от средните за еврозоната.
Реакции срещу еврото
След влизането в еврозоната ръстът на инфлацията е бил от 0,2 процентни пункта (пр.п.), стана ясно от думите на Борис Вуйчич.
„Тези, които твърдяха, че не трябва да приемаме еврото, използваха аргумента, че еврото ще увеличи цените", каза гуверньорът на Хърватската централна банка. Той посочи, че са направени изчисления за приемането на еврото в 19 държави и във всички случаи ръстът е варирал между 0,2 и 0,4 пр.п.
Малко се страхувахме, че заради високата инфлация ще стигнем до 0,5 – 0,6 пр.п., но това не стана, каза той и допълни, че ръстът на цените е бил по-висок единствено в сферата на някои услуги като обслужването в заведения и фризьорски салони.
„Що се отнася до другия аргумент – че не сме готови, че трябва да отложим. Много хора казваха точно това. Това обаче нямаше много смисъл, защото преди да приемем еврото, вече бяхме в ERM (валутно-обменния механизъм) – бяхме отговорили на критериите така или иначе“, каза Вуйчич. Той посочи, че при сравняване на данни за други държави и брутния им вътрешен продукт преди и след приемането на еврото не е имало разлика със ситуацията в Хърватия.
„Ако са били подготвени към онзи момент, значи и ние сме подготвени. Това бяха двата основни аргумента, с които се борехме преди въвеждането на еврото“, каза още той.
„Възприятието на хората е такова, че е трудно да ги убедиш, че цените няма да се увеличат", коментира той. По думите му хората са склонни да правят сравнения с цените преди години, а не гледат нещата в цялост.
„Най-вероятно и тук ще бъде по същия начин – с малка, дребна разлика“, посочи той по отношение на въвеждането на еврото в България.
Ако еврото е причината за увеличаване на инфлацията, тогава би трябвало да имаме сега по-висока инфлация от Унгария, Чехия и Полша, а в Хърватия в момента инфлацията е по-ниска и това е нещо, което хората или не разбират, или пренебрегват, подчерта още Вуйчич.
„Стандартът на живот се повиши след приемането на еврото, защото доходите изпревариха инфлацията, и в този смисъл Хърватия в момента е на първо място по отношение на най-бързо растящи доходи в ЕС в края на първото тримесечие на 2023 г. по отношение на кумулативната инфлация от началото до края“, каза още той.
Четири ползи от еврото
Борис Вуйчич отчете четири ползи в Хърватия от въвеждането на единната европейска валута, като първата от тях е елиминирането на риска от обмяна на чужда валута.
„В случая с България вие нямате такъв риск, защото имате валутен борд“, каза той. Втората полза е свързана с намаляването на разходите по трансакции. В това отношение позитивите са били за всички браншове, с изключение на банките, като ползата възлиза в размер на 160 млн. евро спестени разходи от преобразуване на валутата.
Като друга полза Вуйчич отчете лихвените проценти на правителствените облигации. Лихвите са били много по-високи през 2016 г. спрямо Чехия, Унгария и Полша, докато през 2023 г. лихвените проценти по държавните облигации са много по-ниски, отколкото в трите държави, които не приемат еврото. Това е съвсем видима полза – намаляването на тези разходи, отбеляза той.
Ако в момента вземете ипотека в Хърватия, ще платите по-малко, отколкото в Германия. Това се случва за първи път в историята, каза още Вуйчич.
„Това е нещо, което обществеността ще види като незабавен ефект“, каза още той.
Четвъртата полза, която не се усеща толкова ясно, е по-голяма устойчивост при финансови кризи, отбеляза Вуйчич. В основни линии това се усеща само когато настъпи финансовата криза, каза още той.
Вуйчич подчерта ролята на информационната кампания, проведена в Хърватия, като обясни, че 60% от парите в брой са предадени в търговските банки преди 1 януари 2023 г. „След това продължихме да конвертираме банкноти, но темпът беше много по-нисък“, допълни той.
Друг ефект от въвеждането на европейската единна валута е достъпът до европейския механизъм за стабилност, който успокоява много инвеститори и търговци, каза още Вуйчич.
Политическият фактор
Разликата между историите на Хърватия и България е само една – политическият фактор, каза управителят на БНБ Димитър Радев. Той отбеляза, че България е влязла в „непродуктивен политически цикъл“ след 2020 г.
„Това вече е зад нас, но аз мисля, че значението на политическия фактор е важно да бъде подчертано и днес. Ние тръгнахме отново по пътя към присъединяване на еврозоната след средата на миналата година“, каза още той.
За ползите от еврото Радев посочи, че през 2022 г. кредитният рейтинг на Хърватия е бил по-нисък от този на България, но след решението за присъединяване към еврото и последващото му приемане е станал по-висок. Той допълни, че до седмица започва изсичането на тестовите монети.
Финансовият министър Асен Василев отбеляза по време на изслушването в парламентарната комисия, че информационната кампания за въвеждането на еврото в България ще започне официално, след като страната получи дата за присъединяване.