Лагард: Данните за заплатите са успокояващи, но не достатъчно, за да понижим лихвите

Последните данни за заплатите в еврозоната са успокояващи, въпреки че допълнителните резултати за началото на 2024 г. също ще дадат важни сигнали за Европейската централна банка, заяви гуверньорът Кристин Лагард, цитирана от Bloomberg.

„Данните за заплатите за четвъртото тримесечие очевидно са окуражаващи“, заяви тя пред репортери в Гент, Белгия, в петък. „Управителният съвет трябва да бъде по-уверен, че процесът на дезинфлация, който наблюдаваме, ще бъде устойчив и ще ни отведе до средносрочната цел от 2%“.

„Има много сектори и служители, участващи в преговори, които ще приключат в края на първото тримесечие на 2024 г. и мисля, че тези резултати ще бъдат важни за нас, особено ако тенденцията при тях е положителна, за да постигнем увереност и да направим прогнози за бъдещето", заяви тя.

Попитана дали ЕЦБ може да действа преди Федералния резерв, Лагард каза, че ведомството ѝ е независимо.

Гуверньорът на Бундесбанк Йоахим Нагел също запази предпазливия тон, като заяви, че Европейската централна банка не трябва да бъде „приканвана“ да понижава лихвите си преждевременно, тъй като в момента няма достатъчно доказателства, че инфлацията е под контрол.

Централните банкери ще получат по-подробна картина за ценовия натиск в 20-те страни от еврозоната чак през второто тримесечие, добави гуверньорът на Бундесбанк в петък. Едва тогава ЕЦБ може да обмисля разхлабване, подчерта той, като призова централните банкери да не понижават лихвите си твърде рано и да се налага да обръщат курса след това.

„Въпреки че може да е много изкушаващо, все още е рано да намаляваме лихвените проценти“, каза Нагел в изявление, придружаващо годишния отчет на  централната банка на Германия. „Това е така, защото перспективите за цените все още не са достатъчно ясни“.

Предвид забавянето на инфлацията в еврозоната централните банкери обсъждат колко още трябва да поддържат лихвите по депозитите на рекордните 4%. И въпреки че мнозина от тях заявиха, че предпочитат да предприемат първия ход през юни, други сигнализираха, че искат да разхлабят политиката по-рано - вероятно през април.

Първата група, част от която е и Нагел, често предупреждава, че рискът от прекалено силно свиване на икономиката е по-малък от риска от прекалено бързо разхлабване на политиката, което може да доведе до повторно ускорение на инфлацията. Протоколът от януарската среща за определяне на политиката на ЕЦБ, публикуван в четвъртък, показва, че това е преобладаващото мнение в момента.

Новите икономически прогнози на ЕЦБ, очаквани през март, ще помогнат за формирането на дебата. Централните банкери наблюдават внимателно и пазара на труда, тъй като са загрижени, че най-силният ръст на заплатите в историята би могъл да задържи инфлацията далеч от целта им от 2% за по-дълго време.

Този риск беше подчертан тази седмица, когато бизнес проучванията на S&P Global откроиха натиск върху цените, дължащ се изцяло на сектора на услугите, който е изправен пред по-високи разходи за труд.

„Не трябва да позволяваме да се отклоняваме от пътя, по който сме тръгнали“, каза Нагел. „Сега е въпрос да покажем постоянство, дори ако понякога изглежда, че остатъкът от пътя ни се удължава“.

Историческата кампания за затягане на ЕЦБ нанесе щети на нейните собствени финанси и на тези на националните ѝ еквиваленти в еврозоната поради комбинацията от стимули от миналото и бързо нарастващите лихви.

Бундесбанк заяви, че е освободила почти всичките си провизии и резерви, за да компенсира загуба от почти 21,6 млрд. евро (23,4 млрд. долара) през 2023 г. Тя очаква повече дефицити през следващите години, които ще компенсират бъдещите ѝ печалби, става ясно от изявлението.

Нагел каза, че загубата за 2023 г. вероятно ще бъде най-голямата и че не очаква дискусия за рекапитализация на Бундесбанк. Един от начините за ограничаване на загубите може да бъде увеличаване на размера на средствата, които търговските кредитори трябва да държат в резерв - пари, които на се обвързани с лихви.

Гуверньорът обаче отрече, че двата аспекта са свързани, като каза, че резервите на банките трябва да се разглеждат само като политически инструмент.

„Никога не бих изключил, че подобна дискусия може да възникне отново“, каза той. „Това е инструмент на паричната политика. И винаги трябва да е позволено инструментите на паричната политика да бъдат обсъждани“.

Самата ЕЦБ в четвъртък обяви първата си загуба от 2004 г. насам, след като напълно изчерпа своите рискови буфери, като същевременно предупреди, че няма да отчете печалба и през следващите няколко години. Тя обаче подчерта, че това няма да се отрази на способността ѝ да гарантира ценовата стабилност.

За Германия ситуацията означава, че правителството трябва да се справя без дивиденти от Бундесбанк в близкото бъдеще - в момент, в който се затруднява да балансира бюджета си, за да спази конституционните ограничения за заемане на средства.