Членът на Управителния съвет на Европейската централна банка Робърт Холцман каза, че не очаква ЕЦБ да намали лихвите си преди САЩ, което предполага, че смята, че всяко действие от страна на централните банкери може все още да е далеч в бъдещето, пише Bloomberg.
„Ако Федералният резерв промени курса на политиката си, предполагам, че ще има същите условия като в Европа, тъй като тези валутни зони са взаимосвързани, така че това би означавало, че трябва да преосмислим позицията си “, заяви ястребово* настроеният гуверньор на Австрийската централна банка пред Bloomberg TV.
„Но обикновено през последните няколко години Фед винаги е реагирал първи, половин година преди ЕЦБ, така че бих предположил, при равни други условия, както са нещата, че ние също ще го последваме със закъснение“, заяви той в петък в Гент, Белгия. „Не виждам обстоятелства, които да ни накарат да намалим лихвите си преди него“.
Той направи тези коментари две седмици преди ЕЦБ да вземе решение за политиката си, подкрепена от нов набор от тримесечни прогнози, които вероятно ще отчетат по-рязко забавяне на инфлацията. Но докато някои централни банкери предлагат намаляване на лихвените проценти още през март, други искат повече сигурност, че инфлацията се връща към целта от 2%.
В момента трейдърите очакват ЕЦБ да намали лихвените проценти за първи път през юни, като смятат, че има 25% шанс това да се случи през април. Те залагат на около 70% вероятност за първо намаление на лихвите от Федералния резерв през юни, въпреки че шансът това да се случи през юли е по-голяма.
В Европа по-предпазливите централни банкери настояват да разгледат данните за заплатите, чийто растеж се охлади в края на 2023 г. Резултатите през първото тримесечие се очертаха като ключовите резултати, след които е възможно разхлабване на политиката, като този доклад ще бъде публикуван чак през май.
Цените на услугите, които са по-чувствителни към увеличението на заплатите от тези във фабричния сектор, все още се повишават бързо. Това подхранва опасенията, че може да отнеме повече време, за да се забави инфлацията, или по-лошо, да се ускори отново.
Холцман, който по-рано каза, че не е сигурно, че намаляването на лихвените проценти ще се случи тази година, подчерта, че все още съществуват силни инфлационни рискове, свързани със заплатите, а напрежението в Близкия изток и проблемите с корабоплаването в Червено море ги допълват.
Ситуацията там „все още може да ескалира“, заяви той, като предупреди, че пазарните залози за разхлабване от общо 90 базисни пункта тази година „може да са твърде високи“.
„Нямаме мирен план, нямаме решение“, каза Холцман. „В резултат на това конфликтът може да се проточи и в един момент да се задълбочи. И ако това се случи – да предположим, че имаме един танкер, блокиран в Ормузкия залив, цените на петрола ще скочат рязко нагоре. Шансовете са малки, но реалността в момента го допуска”.
Призовавайки към търпение, той предположи, че е по-безопасно да не се бърза с намаляването на лихвените проценти и че след като започнат, по-бързият темп може да компенсира отлагането.
"Бих бил склонен да налоцим по-голямо намаление веднъж, последвано от други, ако условията са подходящи", заяви той.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.
13:45 | 23.02.24 г.
