В синхрона на централните банки започват да се появяват пукнатини

Четиригодишната синхронизация между централните банки от развитите страни може би ще отслабне, тъй като се очаква вътрешни фактори да натежат повече от глобалните тенденции при определянето на ценовите перспективи, пише Bloomberg.

Нова Зеландия, пионер в справянето с инфлацията в началото на 90-те години на ХХ век, умее да задава тона в паричната политика. И тя може да го направи отново, като прекъсне еднообразието в политиката, а трейдърите анализират възможността за повишаване на лихвения процент, което според икономистите на ANZ Bank може да се случи още на 28 февруари.

Вероятността да се пропука тенденцията към конвергенция може да се прояви и на други места. В САЩ данните, че инфлацията остава стабилна, а пазарът на труда - в добро състояние, убедиха търговците да приемат отдръпването на Федералния резерв от пазарните залози за скорошно облекчаване на политика.

В еврозоната, която избегна рецесия миналата година на косъм, ценовият натиск отслабва по-бързо от очакваното, което подкрепя аргументите на тези, които настояват за по-ранни намаления на лихвите.

Трейдърите залагат на това, че Швейцарската централна банка ще понижи лихвените проценти още през следващия месец. А Обединеното кралство е засегнато едновременно от свиване на икономиката и висока инфлация, което вероятно поставя Английската централна банка в най-затруднено положение.

Актуализираните прогнози на Международния валутен фонд подчертават това разминаване: перспективите са подобрени за САЩ, влошени за еврозоната, а за Обединеното кралство очакванията са най-мрачни.

Според бележка от 12 февруари стратезите на JPMorgan съветват клиентите си да се възползват от раздалечаването между САЩ и Европа, като заложат на американски акции, дълг и долара, както и на германските държавни ценни книжа. Те също така очакват централните банки на Канада и на Австралия да останат по-ястребово настроени от своите колеги по света.

Подчертавайки различните пътища в паричната политика, гуверньорът на австралийския регулатор Мишел Бълок обърка пазарите, които очакваха миролюбив тон на първото за годината заседание на борда на 6 февруари, като заяви, че "не може да се изключи по-нататъшно повишаване на лихвените проценти".

Същевременно Япония, която отдавна се стреми да победи дефлацията, може да се отклони в друга посока с първото си повишение на лихвените проценти от 2007 г. насам през следващите месеци.

Търговците на облигации очакват, че след една година референтните лихвени проценти ще бъдат с около 100 базисни пункта по-ниски в САЩ, с около 120 пункта по-ниски в Европа, но само с 40 пункта по-ниски от днешното равнище в Австралия и с около 30 пункта по-високи в Япония.

Страх от обратен завой

Според стратези от Citigroup Inc. трейдърите трябва да се предпазят от риска от много кратък цикъл на облекчаване на паричната политика от страна на Фед, последван от увеличение на лихвите скоро след това.

Това е сценарий, който представителите на Европейската централна банка се опитват да избегнат, опасявайки се, че един бърз обрат може да се разглежда като ново подценяване на инфлацията.

Централните банкери прекараха много време в обсъждане на рисковете от това да действат прибързано и да бъдат изненадани от възобновяване на ценовия натиск или да изчакат по-дълго и евентуално да намалят твърде много търсенето - като в момента втората позиция получава по-голяма подкрепа.

Главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуриншас казва, че централните банки трябва да избягват преждевременни облекчения, които биха унищожили трудно спечеленото доверие и биха довели до възстановяване на инфлацията, но също така не трябва да отлагат прекалено много пониженията на лихвите, застрашавайки растежа и рискувайки инфлацията да падне под целевите стойности.

"Моето усещане е, че САЩ, където инфлацията изглежда по-скоро обусловена от търсенето, трябва да се съсредоточат върху рисковете от първата категория, докато еврозоната, където скокът на цените на енергията изигра непропорционално голяма роля, трябва да управлява повече втория риск", пише той. "И в двата случая оставането на пътя към меко приземяване може да не е лесно."

Протоколите от януарските заседания на Фед и ЕЦБ, които ще бъдат публикувани в сряда и четвъртък, ще дадат повече яснота относно посоката и темпа на паричните им политики.

Натиск на местно ниво

Промяната в движещите сили на инфлацията усложнява точния анализ на съществуващите тенденции за всички. Ценовият натиск все повече се определя от услугите, като заплатите оказват по-голямо влияние, отколкото в производството.

Подобен местен натиск по дефиниция е по-специфичен, което означава, че централните банки ще трябва да реагират на него по свой собствен начин. В януарския доклад за инфлацията в САЩ например нарастването на цените беше стимулирано от поскъпването на храните, автомобилните застраховки и медицинските грижи, докато разходите за подслон допринесоха за повече от две трети от общото увеличение.

В Нова Зеландия базисната инфлация през четвъртото тримесечие беше по-висока от очакваното, въпреки че забавянето на цените на стоките спомогна за умереното намаляване на равнището на общия индекс на потребителските цени (ИПЦ). Осем от 11-те основни групи в кошницата на ИПЦ поскъпнаха през тримесечието, стимулирани от наемите, разходите за жилищно строителство и местните данъци върху земята.