Членът на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Изабел Шнабел припомни, че не би било добре централните банкери да разхлабват паричната политика твърде рано, тъй като рискът инфлацията да се ускори отново остава, пише Bloomberg.
По време на реч във Флоренция Шнабел заяви, че паричната политика трябва да остане рестриктивна, докато ЕЦБ придобие увереността, че ръстът на цените ще се върне устойчиво към средносрочната цел от 2%.
„Високата инфлация в последно време предполага, че централните банкери трябва да бъдат внимателни и да не коригират прибързано политическата си позиция, за да не заприлича политиката на тази от 70-те години на миналия век“,заяви тя в петък.
Нейните коментари подкрепят думите на гуверньора на ЕЦБ Кристин Лагард, която предупреди да не се взимат „прибързани решения“ за намаляване на лихвените проценти, тъй като сега няма достатъчно доказателства, че инфлацията в еврозоната се връща към целевото равнище. По-рано тя спомена, че лятото може да е подходящ момент за понижение на лихвите.
Лагард повтори ястребовите* коментари на други членове на Управителния съвет, сред които и гуверньорът на Бундесбанк Йоахим Нагел, който заяви в сряда, че историята показва, че е по-лошо паричната политика да се разхлаби твърде рано, отколкото по-късно, предупреждавайки, че „това би струвало по-скъпо на икономиката“, визирайки прекалено ранното разхлабване.
Т. нар. гълъби* сред централните банкери обаче се притесняват повече от твърде дългото забавяне на разхлабването на паричната политика, предвид бързата дезинфлация и затруднената икономика, която едва се размина с рецесията миналата година. Франсоа Вилроа дьо Гало каза в интервю за L'Echo, че „постепенните и прагматични действия може да бъдат за предпочитане пред вземането на решение твърде късно“.
Гуверньорът на френската централна банка заяви, че вече изглежда установено, че ЕЦБ ще понижи лихвите си в даден момент тази година и добави, че рискът от промяна твърде късно е „поне“ толкова висок, колкото този от ход твърде рано. Той заяви, че централната банка може да бъде гъвкава в това кога, колко бързо и до каква степен да намалява разходите по заеми.
„Наличието на тези три последователни степени на свобода може да бъде още един аргумент да не отлагаме прекалено много първото намаление на лихвите“, каза Дьо Гало.
Той отказа да даде каквито и да било точни насоки за избора на момент за този ход.
По отношение на данните за заплатите френският гуверньор призна, че те са полезни, но идват със закъснение и централните банкери трябва да вземат предвид и някои прогнозни показатели. Във Франция, каза той, има забавяне при увеличенията на номиналните заплати.
Ръстът на цените в еврозоната се забави повече от очакваното миналата година и се очаква да спадне допълнително през 2024 г., но с по-умерени темпове.
Много от представителите на регулатора се стремят да получат повече яснота относно развитието на заплатите и корпоративните печалби, преди да вземат решение за намаляване на лихвените проценти, но това ще стане ясно едва след срещата за определяне на политиката през април.
Паричните пазари в четвъртък повишиха залозите за намаление на лихвените проценти, като в момента очакват пет понижения от по 25 базисни пункта тази година вместо четири, като първото вероятно ще бъде направено през юни.
За разлика от досегашните коментари на централните банкери, Дьо Гало беше първият, който каза, че последният етап от борбата с инфлацията не е задължително да е по-труден от досегашния напредък.
„Не мисля, че финалната права ще бъде по-трудна“, коментира той. „Тенденцията на дезинфлация се наблюдава навсякъде.“
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - бел. авт.
14:47 | 17.02.24 г.
