Гуверньорът на централната банка на Нова Зеландия Адриан Ор заяви, че инфлацията все още остава сериозно предизвикателство за страната и се позова на силния финансов натиск, който налага запазването на „рестриктивна парична политика“, предава Ройтерс.
Той каза пред парламентарна комисия, че инфлацията на нива от 4,7% в момента все още е твърде висока и Управителният съвет има за цел да я забави до около 2%.
„Ето защо ние поддържаме рестриктивна позиция на паричната политика с основната лихва на ниво от 5,5% и в края на този месец ще представим актуализираните си прогнози за това колко подходяща е тази позиция“, коментира Ор пред комисията.
След като банката взе последното си решение за лихвените проценти в края на ноември, инфлацията се забави леко, но пазарът намали очакванията за понижение на лихвите скоро след изненадващо силните данни за работните места миналата седмица.
Следващата среща на Новозеландската централна банка ще се състои в края на февруари.
Регулаторът, който изключи възможността за намаляване на лихвените проценти преди 2025 г., беше една от първите централни банки, които оттеглиха паричните стимули от времето на пандемията и вдигнаха лихвите с 525 базисни пункта от октомври 2021 г. насам, за да ограничат инфлацията.
Нивото на инфлация, макар и под историческите върхове, остава доста над целевия диапазон на централната банка от 1% до 3%.
Заместник-управителят Кристиан Хоуксби заяви пред комисията, че финансовата система остава силна и потребителите са в добра позиция да позволят по-високи лихви.
Въпреки че изминаха три месеца от публикуването на последния доклад за финансовата стабилност на банката, информацията в него остава актуална и сега, каза Хоуксби.
„По-голямата част от домакинствата продължават да плащат вноските по кредитите и ипотеките си, въпреки че някои от тях изпитват затруднения и изостават", каза той.
Цените на жилищата се стабилизираха през последните шест месеца, въпреки че централните банкери заявиха, че са обезпокоени от рязкото нарастване на броя на населението, дължащо се на високата имиграция, в момент, когато жилищното строителство се забавя.