Шведската централна банка (Riksbank) запази основните лихвени проценти стабилни и каза, че може да намали разходите по заемите още през първата половина на годината, след продължителната кампания на затягане, която тласна шведската икономика към рецесия, пише Bloomberg.
Централните банкери начело с управителя Ерик Тедийн оставиха референтния лихвен процент на ниво от 4% в четвъртък и заявиха, че ако инфлацията продължи да се забавя, централната банка може да понижи лихвите си и преди края на юни.
„Следователно основният лихвен процент вероятно ще може да бъде намален по-рано, отколкото сочеше прогнозата през ноември“, става ясно от изявление на Riksbank. Тогава беше посочено, че референтната лихва няма да бъде понижена под 4% до втората половина на 2025 г.
В изявлението си банката все пак предупреди за риск ръстът на цените да започне отново да набира скорост.
„Ако прогнозите за инфлацията покажат, че ситуацията се подобрява не може да бъде изключена възможността за понижение на лихвите през първата половина на годината“, заявиха централните банкери в четвъртък.
Някои от членовете на Борда наскоро изразиха оптимизма си по отношение на инфлацията, но също така предупредиха, че геополитическите събития и желанието на бизнеса да прехвърли по-високите си разходи към потребителите. Отслабването на кроната може също да промени плановете в момента, заявиха от Riksbank.
Централните банкери казаха, че ще засилят продажбите на държавни облигации, натрупани по време на пандемията и предходния период на бавна инфлация. Продажбата на активи с номинална стойност от 6,5 млрд. крони (620 млн. долара) месечно, спрямо 5 милиарда крони преди това е насочена към нормализиране на баланса на банката и увеличаване на ликвидността на пазара.
Кампанията за затягане, започната през април 2022 г. от предшественика на Тедийн, Стефан Ингвес, оказа сериозно въздействие върху икономиката на Швеция, тъй като потребителите намалиха разходите си, а жилищното строителство се срина.