Печалбата на банковата система в България в края на 2023 година е в размер на 3,4 млрд. лв., с 1,3 млрд. лв. (64,4%) повече спрямо отчетената към 31 декември 2022 г., показва статистиката за сектора, която Българската народна банка (БНБ) публикува всеки месец.
Централната банка отчита, че за 2023 г. е реализиран 4,8 млрд. лв. нетен лихвен доход, който е с 1,6 млрд. лв. (50,2%) по-висок от отчетения за 2022 г.
Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, към края на миналата година възлизат на 411 млн. лв. (при 586 млн. лв. към 31 декември 2022 г.).
В централната банка отчитат, че през четвъртото тримесечие на 2023 г. активите на банковата система нарастват със 7 млрд. лв. (4,2%) и към 31 декември са 172,1 млрд. лв.
В резултат на увеличението на паричните салда в централни банки със 7,5 млрд. лв. до 30,3 млрд. лв. делът в активите на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане се повишава до 21,1% в края на декември 2023 г. (спрямо 17,8% към 30 септември).
Кредитите и авансите намаляват (поради спад на вземанията от кредитни институции) и в края на последното тримесечие на миналата година съставляват 60% от активите на банковата система при 63,4% три месеца по-рано.
Същевременно дълговите ценни книжа нарастват и в края на декември заемат 15,1% от балансовите активи (при 14,6% в края на септември).
Отношението на ликвидно покритие в края на годината е 246,7% (при 241,9% в края на септември).
В БНБ изчисляват, че ликвидният буфер на банковата система е 53 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 21,5 млрд. лв. (при съответно 46,2 млрд. лв. и 19,1 млрд. лв. в края на септември).
През последното тримесечие на миналата година брутните кредити и аванси намаляват с 1,8 млрд. лв. (1,7%) до 106,3 млрд. лв. Във вземанията от кредитни институции е отчетен спад с 4,6 млрд. лв. (33,8%) до 8,9 млрд. лв., а в брутния кредитен портфейл – увеличение с 2,7 млрд. лв. (2,9%) до 97,4 млрд. лв.
При кредитите за домакинства има растеж с 1,5 млрд. лв. (4,1%), за фирми – с 1,1 млрд. лв. (2,4%) и за други финансови предприятия – с 216 млн. лв. (2,6%), докато кредитите за сектор „Държавно управление“ намаляват със 141 млн. лв. (11,8%).
В края на декември брутните необслужвани кредити и аванси възлизат на 3,85 млрд. лв., при 4,12 млрд. лв. три месеца по-рано, а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 3,63% (при 3,81% в края на септември).
При представяне на показателя в широкия обхват (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани кредити и аванси е 2,76% в края на четвъртото тримесечие на 2023 г. (при 3,06% в края на третото тримесечие). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси, след приспадане на присъщата им обезценка, в края на декември е 1,95 млрд. лв. (при 2,04 млрд. лв. в края на септември), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 1,89% (при 1,95% в края на септември).
През четвъртото тримесечие спестяванията в банковата система се увеличават с 6 млрд. лв. (4,2%) и в края на декември достигат 147,3 млрд. лв. Нарастват депозитите на домакинствата (с 3,6 млрд. лв., 4,5%), на бизнеса (с 1,5 млрд. лв., 3,3%), на кредитните институции (със 707 млн. лв., 7,2%) и на други финансови предприятия (с 288 млн. лв., 7,6%).
Намаляват депозитите на сектор „Държавно управление“ (с 81 млн. лв., 2,1%).
Собственият капитал в баланса на банковата система в края миналата година възлиза на 20 млрд. лв., с 687 млн. лв. (3,6%) повече спрямо края на септември. За нарастването му през периода допринасят повишението на печалбата и натрупаният друг всеобхватен доход.
18:41 | 31.01.24 г.
