fallback

Има ли дисбаланси между водената банкова политика и държавната намеса в икономиката?

Ще влезе ли България в еврозоната с ниски лихви, коментират Лъчезар Богданов и Любомир Дацов

19:22 | 23.01.24 г.

В България голямата кредитна експанзия не е от банки, които финансират бизнеса – тя идва от банки, които дават ипотечни кредити на домакинства, за да си купят жилища, и това рефлектира върху пазара на недвижими имоти. Когато лихвата е ниска, очевидно кредитът става все по-достъпен – с по-ниската лихва все повече хора могат да си позволят все по-скъп имот заради достъпния кредит. Това е един от проблемите, които централната банка трябва да адресира по някакъв начин. Така коментира по БНТ стъпките на БНБ с регулации, които да намалят ипотечното кредитиране, главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.

Рискът в ипотечното кредитиране

По думите му централната банка използва инструменти с повишаване на капиталови изисквания, включително буфери, повишаване на минималните задължителни резерви като стъпки срещу темпа, с който нараства ипотечното кредитиране при много изгодни лихви. „И досега не е правена регулация, която да изисква от банките да налагат специфични изисквания към отделния кредитоискател – например съотношение между вноската и дохода, общ лимит на задълженията“, посочи икономистът.

Според него и досега „не е направен такъв инструмент, освен едно съобщение на управителя на БНБ, че такива мерки ще бъдат въведени“.

Богданов смята, че България се движи точно обратно на това, каквото се случва в други страни – САЩ и еврозоната. „Кредитът расте с ускоряващ се темп – с 20% на годишна основа към декември, банките продължават да вкарват огромен ресурс в ипотеки и от там в жилищния пазар на имоти. Лихвите са безпрецедентно ниски – само Малта има по-ниски лихви към момента, което е доста странно. И много важно – лихвите не са фиксирани за 20 или 30 години, всеки който се подмами, че лихвата му ще е 2,4% трябва да знае, че това е плаваща лихва и не се знае докъде ще стигнат в следващите две, три, пет или седем години“, посочи той.

За пример Богданов даде продължаващия ръст от 9-10% в цената на жилища за миналата година у нас, докато в Германия има 10% спад.

Макроикономически дисбаланси

Финансистът и бивш заместник-финансов министър Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, предупреди, че се води грешна държавна политика, „не само макроикономически от гледна точка на дисбаланси, но тя вече се проявява и при банките“.  

„Държавата помпа потреблението втора или трета година. Цялата тази политика, която те правят във високи дефицити и структура на високи разходи, е помпане на потребление, отбеляза финансистът и подчерта, че бизнес кредитирането е относително ниско на фона на показателите. Той е убеден, че проблемът идва от това, че държавата и Министерство на финансите имат изцяло различно поведение – „те се бият с централната банка във всички тези действия, вместо да синхронизират политиките“.

Финансистът посочи, че има влошаване на условията за правене на бизнес. „Да припомня само две мерки, които правителството прие тази и миналата година – увеличи данъците на 15% на големите корпорации, включително и банките. В България вместо да се съобразят с изключенията – приеха абсолютно всичко, което е възможно“, не спести критиката си Дацов. Той обърна внимание и на другата мярка, насочена към другите големи играчи в бизнеса – търговците и променените изисквания към тях за стоките с висок фискален риск, които увеличават допълнително разходите за бизнеса.

„От една страна – влошаваш условията за правене на бизнес, а от друга страна, помпаш потребителското търсене с вдигане на заплати“, коментира друг парадокс Дацов. Той обаче успокои, че ако се изчислят показателите дълг към доходи, те не са се влошили, стабилни са и няма място за притеснение.

Изпитанието еврозона

Лъчезар Богданов обясни, че когато България стане част от еврозоната, някои от инструментите, които централната банка може самостоятелно да прилага, ще отпаднат. „Това е идеята – да имаме една централна банка и обща парична политика, но този тип мерки са възможни за всяка една отделна страна“, обясни той.

Икономистът поясни, че този инструмент може да се приложи след присъединяване към еврозоната, но ако има анализи, които да подкрепят  тази необходимост.

„Факт е, че бързият растеж на ипотечния кредит влияе цялостно върху потреблението – той се пренася върху пазара на недвижими имоти – за четири години има увеличение с 9 млрд. лева – банките са вкарали 9 млрд. лева в покупка на жилища – тези средства отиват към строители, от там по-високи доходи за хора по веригата на ипотечното кредитиране като нотариуси заради ипотечното кредитиране“, посочи каква е ситуацията на пазара Богданов.

От там, според него, идват и рисковете, че твърде много от икономическата активност в страната започва да се насочва към един сектор, който се крепи на това кредитиране, и то при ускоряващ се темп.

Икономистът предупреди, че е рисково да се налива ресурс само в един сектор. „Ако този процес спре, и банките забавят кредитирането, по цялата верига по ефекта на доминото ще има по-малко сделки, по-малко покупки, по-малко комисиони, по-малко строителство и ще започне обратният процес на свиване на икономиката и охлаждане“, прогнозира Богданов.

Дацов е на мнение, че няма проблем БНБ да въведе нови изисквания, но смята, че проблемът е политически, „защото всъщност бизнесът няма търсене на кредит, и за това говори състоянието на икономиката“.

„А това, че има един сектор, при който парите трябва да отидат някъде, всъщност е изкривяване на пазара, но това не е работа на БНБ. Централната банка се опитва да подскаже, че изкривяваме нещата – че има диспропорция“, анализира поведението на държавните структури финансистът.  

Той е категоричен, че показателите на банките са стабилни и устойчиви и са свързани с развитието на икономиката.

Богданов обясни, че от изказването на гуверньора Димитър Радев става ясно, че с един от ефектите на охлаждане на кредитирането ще се задържи вътрешното търсене.

На въпрос доколко ни е важно да влезем в еврозоната, той преценява, че е абсурдно – да правиш микрополитики, които са проинфлационни, като вдигаш разходите за бизнеса, административната тежест, различни такси и увеличаваш регулирани цени точно в годината, когато искаш да свалиш инфлацията.

Дацов също е категоричен, че при тази фискална политика, която помпа потреблението, няма как да има ниска инфлация.

Финансистът коментира, че в макроикономически план това е въпрос на сценарий – дали вярваш на БНБ, или на правителството. „Ако вярваш на правителството, то казва, че през следващите няколко години, включително тази, приблизително ръстът ще скочи с над 30% и ще отиде на 3%, при условие, че миналата година щяхме да завършим с 1,3% растеж. „Правителството оценява, че икономиката ще върви нагоре, имаме всички шансове да влезем в еврозоната, което означава допълнителна политическа стабилност, улесняване на бизнес потоците, банковият сектор е абсолютно стабилен“, посочи той, но недоумява защо при тези прогнози БНБ не може да обясни защо ще се налагат ограничения.

Дацов напомни, че БНБ отчита, че не всички показатели на икономиките в Европа са „розови“ и Германия, която е моторът на Европа, продължава да изпитва значителни проблеми, откъдето идват и рисковете. Те, според централната ни банка, се увеличават и затова е необходимо предварително да бъдат излъчени сигнали към банките, както и към хората, които вземат заеми. Той напомни, че моделът на правене на лихвите в България и Европа е различен заради високата ликвидност на банковата система у нас, което намалява цената на кредита.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 19:22 | 23.01.24 г.
fallback
Още от Банки и застрахователи виж още