Ако Законът за БНБ не се приеме, това ще блокира процеса по присъединяване на България в еврозоната. Това заяви в парламента управителят на централната банка Димитър Радев, след като беше поканен от народните представители при първото четене на законопроекта, внесен от Министерския съвет.
„През ноември излезе доклад, който прави предварителна оценка за въздействието за Българската народна банка по законовите изисквания, което не може да достигне до Народното събрание без такъв доклад“, подчерта Радев. По думите му, „категоричният извод е, че ако законът не се приеме, това означава, че БНБ не отговаря на изискванията за правна конвергенция с евросистемата, което от своя страна автоматично блокира процеса на присъединяване на България към европейския икономически и паричен съюз“.
С приемането на новия закон ще се възстановяват всички функции на централната банка при определянето на паричната политика, които бяха ограничени заради валутния борд – от определянето на лихвените нива през пълния набор от инструменти и операции на открития пазар до функцията на кредитор от последна инстанция.
Радев поясни, че докладът към проекта за промяна в Закона за БНБ прави анализ на икономическото и социалното въздействие на закона и дава ясна перспектива да се приеме ли той от Народното събрание или не.
Гуверньорът на БНБ обясни, че проектозаконът е готов миналата година след междуведомствени консултации у нас и с външни контрагенти – Европейската централна банка и Европейската комисия, и подчерта, че всичко, свързано с него е публично достояние. „През ноември излезе доклад, който прави предварителна оценка за въздействието за Българската народна банка по законовите изисквания, което не може да достигне до Народното събрание без такъв доклад“, подчерта Радев.
Според него има политически и идеологически причини някои среди да са за продължаване на процеса на интеграция в Евросъюза, а други да са против. Той призова да не се прави опит да се въвлича БНБ в подобни политически сюжети, защото е против духа на закона, а е и непродуктивно.
Управителят на БНБ напомни, че беше възложено от парламента на Икономическия и социален съвет (ИСС) да изготви доклад за позитивите и негативите от влизането на страната ни в еврозоната. „ИСС е най-широката платформа, която включва бизнеса, участват синдикатите, академичните среди и неправителствения сектор“, е мнението на Радев.
По думите му изготвеният доклад от ИСС е обективен и затова изрази недоумение, че не се разглежда от парламента, след като е поръчан от него.
Радев обясни, че гледните точки в този доклад не са се променили. В него се настоява БНБ да ускори процеса за присъединяване към еврозоната, което означава подобряване на бизнес средата и условията за финансиране, увеличаване на инвестициите.
Като аргумент той цитира анализ, според който всички европейски страни, присъединили се в еврозоната с позиция не по-различна от България, сега са много по-добре от гледна точка на доходите. Радев добави, че формалните изисквания към централната банка са изпълнени, новото е, че в закона има текстове, които деполитизират ръководството на БНБ.
След приемането ни в еврозоната БНБ трябва да депозира в Европейската централна банка 960 млн. евро от валутните си резерви. „Те не трябва да се разглеждат като разход, а като вземания на БНБ от ЕЦБ", заяви Димитър Радев и посочи, че общите валутни резерви на страната възлизат на близо 35 млрд. евро. Той уточни, че БНБ ще трябва да внесе в капитала на ЕЦБ и 100 млн. евро, което гарантира получаването на дивидент.
Гуверньорът обясни, че след влизане в еврозоната БНБ ще получи дял от паричния приход на евросистемата, който след приспадане на разходи и заделяне на провизии, ще бъде внесен в държавния ни бюджет. „Тези нетни доходи от емитиране на втората най-важна и най-разпространена валута в света ще бъдат много по-високи от тези, които реализира в момента БНБ при емитирането на лева", категоричен е той.
Депутатите ще продължат с обсъждането на проекта за промяна в Закона на БНБ на следващото пленарно заседание.
17:04 | 18.01.24 г.
