IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Инерцията на лихвите

Геополитическата несигурност и признаците на рецесия заставят банките да финансират проекти с гарантирана устойчивост

07:30 | 02.01.24 г. 13
Снимка: Investor Media Group
Снимка: Investor Media Group

Нисък процент на просрочията

Делът на просрочените задължения остава нисък в краткосрочен период, но забавянето на икономическия растеж и рекордно високата основна лихва в Европа предопределят промяна в средносрочна перспектива, показва анализ на Агенцията за събиране на вземания.

Прогнозите са ниското ниво на необслужваните банкови кредити в България да се запази поне до средата на 2024 г., като тенденцията може да се обърне по-отчетливо през 2025 г., но ръстът в просрочията вероятно ще е по-скоро плавен и без резки движения нагоре. Сценарият с прогнозата на Агенцията за събиране на вземания е на базата на анализ на макроикономически данни, в който се отчита динамиката на кредитирането в България и Европа и управлението на кредитните портфейли на банките.

Рязкото покачване на лихвите и нарастващите разходи за обслужване на задълженията в Европа, в комбинация със забавянето на икономическия растеж и високата инфлация, все още не се отразяват осезаемо на потребителите и бизнеса в България. Затова и в краткосрочен план не се очаква значително оскъпяване на заемите и влошаване на качеството на кредитните портфейли. В момента лихвите по кредитите в България, особено на ипотечните, са по-ниски от тези в редица държави в еврозоната заради свръхликвидността на българските банки.

Затягането на паричната политика в Европа и мерките на Българската народна банка за охлаждане на кредитирането – антициклични буфери и повишаване на минималните задължителни резерви, със сигурност ще оставят отпечатък, но по-скоро в средносрочен период.

Инерцията в сектора от последните години ще продължи през следващите 12 месеца, предвижда Агенцията за събиране на вземания. Причината е във все още високата заетост и нарастващите средни доходи в българската икономика – потребителите се справят с разходите и обслужването на своите задължения сравнително добре.

Просрочията няма да нараснат осезаемо в месеците до края на следващата година, въпреки че икономическият растеж ще се забави в резултат на пренасянето на негативните ефекти от другите икономики в Европа. В краткосрочен период обаче не се очаква значим ръст на лошите кредити.

ESG инициативи

Финансирането на проекти от банките е част от зелената трансформация с опазване на околната среда, социалните политики и корпоративно управление. „Ние ускоряваме пътя към климатична неутралност не само през декарбонизация на собствените си  операции, но и чрез приоритетното финансиране на проектите на нашите клиенти. Ролята на банките е основно да се фокусираме върху областите, върху които можем да повлияем най-много, за да постигнем положително въздействие“, коментира Петя Димитрова.

Банките са в центъра на Зеления преход и за тях дълбоката трансформация започна. Ако досега финансираха бизнеси, които могат да гарантират бърза възвръщаемост, днес те постепенно се насочват към устойчиви проекти за възобновяема енергия, кръгова икономика, по-малки и средни предприятия, дори граждани, които досега не са кредитирани или са финансирани по друг начин.

Финансовото посредничество върви в съчетание с професионално консултиране, като целта е да се подпомогне индустриалният растеж на българската икономика.

Зеленият преход на банките е поредният тласък за преосмисляне на кредитирането в корпоративния сегмент. Финансирането на проекти е свързано с експертиза и револвиращи бази данни за клиентите, доколко те спазват изискванията за намаляване на въглеродните емисии и какво екологично влияние оказват. Банките оценяват плановете за намаляване на емисиите най-вече на въглеродно интензивните компании.

Във връзка със Зеления преход до 2024 г. банките трябва да представят първите отчети за своите зелени активи. Новата директива CSRD разширява обхвата на задължителната отчетност на компаниите в сравнение с настоящата ситуация и докладването по Директивата за нефинансовото отчитане (NFRD).

Дружествата ще трябва да преразгледат процесите си на отчитане, да оценяват дейността си чрез принципа за двойната същественост – как предприятието влияе върху всички аспекти на устойчивото развитие, и как околната среда и обществото влияят върху дейностите на предприятието и неговото финансово състояние.

Докладването по ESG през 2024 г. е практически задължително и ще обхване бизнеса в цялата верига на стойност. Банките разполагат с екипи, които да оценяват проектите на корпоративните си клиенти от различни сектори на икономиката. Предприемат и инициативи, които показват, че се адаптират към изискванията и ги прилагат, за да гарантират устойчивост. Дори изпреварващо представят ESG доклади, като БАКБ, която отчита, че 12 години подкрепя „зеления бизнес“ в България, като ускорява прехода към устойчива икономика.

Всички обзорни статии на Investor.bg за 2023 година може да прочетете ТУК.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 22:49 | 01.01.24 г.
Най-четени новини
Още от Банки и застрахователи виж още

Коментари

3
rate up comment 23 rate down comment 16
xapoznai
преди 7 месеца
Няма да стане тая работа бе човек! Асен Василев провежда дълго отлагана политика за повишение на доходите (и инфлацията). Можеше да рефинансира вече доста милиарди с български пари, но взима от международните пазари. И едва ли нещо ще се промени! Не може тука сърби, албанци и македонци от трета глуха да взимат повече пари от нас. Видя се, че това не доведе до някакви колосални инвестиции, а само до емиграция. Няма да има и имоти без пари - ще има лек спад, а навън вече дори има възстановяване...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 42 rate down comment 36
nkavrakov1982
преди 7 месеца
Още преди 12 месеца трябваше официално държавата и Министерството на Финансите да излязат с решения за Държавни ценни книжа с срок от 12,м.24 месеца само за граждани и така всеки с депозити в банките може лесно и спокойно да кредитира държавната хазна на над 3%,4% лихва ,вместо да се теглят дългове от межд.пазари,така парите щяха да се изтеглят от банките,и така те искат не искат щяха и да вдигнат лихвите по депозитите и да дръпнат ръчката на имотния пазар!Това направиха и други държави като Бел
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 42 rate down comment 36
nkavrakov1982
преди 7 месеца
20% е ръста на кредитите за жилища за 2023 година .Видяхме кой какво прави в БНБ.Излиза Петър Чобанов ,човека на ДПС в БНБ и говори как не трябвало да се отблъскват хората от имотния пазар при положение че два дена по рано Уникредит официално излезе с доклад че пазара е в БАЛОН!Това е БНБ това е и държавата ни.Държавата тегли кредити на 4%,5% а банките отдолу надуват инфлацията с кредити за по 2,6%,3%.Това ли е борба с инфлацията?Евтиния кредит надува инфлацията верижно надолу на всичко
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още