Инерцията на лихвите

Нисък процент на просрочията

Делът на просрочените задължения остава нисък в краткосрочен период, но забавянето на икономическия растеж и рекордно високата основна лихва в Европа предопределят промяна в средносрочна перспектива, показва анализ на Агенцията за събиране на вземания.

Прогнозите са ниското ниво на необслужваните банкови кредити в България да се запази поне до средата на 2024 г., като тенденцията може да се обърне по-отчетливо през 2025 г., но ръстът в просрочията вероятно ще е по-скоро плавен и без резки движения нагоре. Сценарият с прогнозата на Агенцията за събиране на вземания е на базата на анализ на макроикономически данни, в който се отчита динамиката на кредитирането в България и Европа и управлението на кредитните портфейли на банките.

Рязкото покачване на лихвите и нарастващите разходи за обслужване на задълженията в Европа, в комбинация със забавянето на икономическия растеж и високата инфлация, все още не се отразяват осезаемо на потребителите и бизнеса в България. Затова и в краткосрочен план не се очаква значително оскъпяване на заемите и влошаване на качеството на кредитните портфейли. В момента лихвите по кредитите в България, особено на ипотечните, са по-ниски от тези в редица държави в еврозоната заради свръхликвидността на българските банки.

Затягането на паричната политика в Европа и мерките на Българската народна банка за охлаждане на кредитирането – антициклични буфери и повишаване на минималните задължителни резерви, със сигурност ще оставят отпечатък, но по-скоро в средносрочен период.

Инерцията в сектора от последните години ще продължи през следващите 12 месеца, предвижда Агенцията за събиране на вземания. Причината е във все още високата заетост и нарастващите средни доходи в българската икономика – потребителите се справят с разходите и обслужването на своите задължения сравнително добре.

Просрочията няма да нараснат осезаемо в месеците до края на следващата година, въпреки че икономическият растеж ще се забави в резултат на пренасянето на негативните ефекти от другите икономики в Европа. В краткосрочен период обаче не се очаква значим ръст на лошите кредити.

ESG инициативи

Финансирането на проекти от банките е част от зелената трансформация с опазване на околната среда, социалните политики и корпоративно управление. „Ние ускоряваме пътя към климатична неутралност не само през декарбонизация на собствените си  операции, но и чрез приоритетното финансиране на проектите на нашите клиенти. Ролята на банките е основно да се фокусираме върху областите, върху които можем да повлияем най-много, за да постигнем положително въздействие“, коментира Петя Димитрова.

Банките са в центъра на Зеления преход и за тях дълбоката трансформация започна. Ако досега финансираха бизнеси, които могат да гарантират бърза възвръщаемост, днес те постепенно се насочват към устойчиви проекти за възобновяема енергия, кръгова икономика, по-малки и средни предприятия, дори граждани, които досега не са кредитирани или са финансирани по друг начин.

Финансовото посредничество върви в съчетание с професионално консултиране, като целта е да се подпомогне индустриалният растеж на българската икономика.

Зеленият преход на банките е поредният тласък за преосмисляне на кредитирането в корпоративния сегмент. Финансирането на проекти е свързано с експертиза и револвиращи бази данни за клиентите, доколко те спазват изискванията за намаляване на въглеродните емисии и какво екологично влияние оказват. Банките оценяват плановете за намаляване на емисиите най-вече на въглеродно интензивните компании.

Във връзка със Зеления преход до 2024 г. банките трябва да представят първите отчети за своите зелени активи. Новата директива CSRD разширява обхвата на задължителната отчетност на компаниите в сравнение с настоящата ситуация и докладването по Директивата за нефинансовото отчитане (NFRD).

Дружествата ще трябва да преразгледат процесите си на отчитане, да оценяват дейността си чрез принципа за двойната същественост – как предприятието влияе върху всички аспекти на устойчивото развитие, и как околната среда и обществото влияят върху дейностите на предприятието и неговото финансово състояние.

Докладването по ESG през 2024 г. е практически задължително и ще обхване бизнеса в цялата верига на стойност. Банките разполагат с екипи, които да оценяват проектите на корпоративните си клиенти от различни сектори на икономиката. Предприемат и инициативи, които показват, че се адаптират към изискванията и ги прилагат, за да гарантират устойчивост. Дори изпреварващо представят ESG доклади, като БАКБ, която отчита, че 12 години подкрепя „зеления бизнес“ в България, като ускорява прехода към устойчива икономика.

Всички обзорни статии на Investor.bg за 2023 година може да прочетете ТУК.