Инвеститорите се надяват, че Коледа ще дойде по-рано тази седмица, когато Комисията по отворения пазар на Федералния резерв на САЩ трябва да публикува последните си прогнози за паричната политика. Трудно е да си представим, че те ще сбъднат желанията им и председателят Джером Пауъл ще намекне за голямо съкращение на лихвите през 2024 г. Междувременно, на останалите от нас няма да ни се сбъдне желанието да разберем какво регулаторът възнамерява да прави с един от най-мощните си инструменти, пише в материал за Wall Street Journal журналистът Джоузеф Стърнбърг.
Става въпрос за тримесечните икономически прогнози на централната банка, последните от които ще бъдат публикувани в сряда заедно с декемврийското решение за паричната политика. В центъра на очакванията са прогнозите на членовете на ръководството за вероятния бъдещ път на лихвените проценти – представени под формата на графика, която ще е храна за пазарни спекулации (във всеки смисъл на думата) в продължение на дни, ако не и седмици.
Нещо обаче ще липсва: споменаване на баланса на централната банка. Решението на Фед да увеличи притежаваните си активи след 2008 г. (и съпътстващите задължения, които натрупа) упражнява огромно влияние върху икономиката. И все пак ръководството на регулатора продължава да не дава на обществеността каквито и да е било сигнали за това как смята да използва този свой инструмент.
Количественото облекчение – разширяването на баланса на централната банка чрез покупки на ценни книжа на стойност трилиони долари в рамките на три кръга между 2008 г. и 2022 г. – е едно от най-противоречивите неща, които Фед е правил от финансовата паника през 2008 г. насам. Количественото затягане – постепенният процес по „изтичането“ на тези активи от баланса с достигането на матуритет – е централен елемент от стратегията на Фед за борба с инфлацията от пролетта на 2022 г. Тези политики имат отчетлив ефект върху американската финансова система и икономика.
По отношение на задълженията в баланса Фед се отказа от системата отпреди 2008 г., при която банковите депозити на резерви в централната банка бяха скромни и търговията с тези резерви между банките бе важен пазарен сигнал (и инструмент за парична политика на Фед). Сега централната банка посочва, че очаква да оперира система от „достатъчно резерви“, при която банките няма да бъдат изправени пред недостиг на тази важна форма на капитал.
Това е неделима част от количественото облекчаване. Когато Фед купува активи, увеличава баланса на банковите резерви. Така че очакването, че банките ще поддържат постоянно високи резерви означава лимит на количественото затягане в бъдеще. И все пак Фед се затруднява да определи какво трябва да е „правилното“ равнище на банковите резерви. От централната банка пропускат възможността да поискат обратна връзка от пазара, когато оставят всичко това извън тримесечните прогнози.
Някои нерешени въпроси остават да висят и по отношение на активите в балансите. Най-важният: Сега Фед гласува доверие на подходящата смесица от държавни ценни книга и други активи, като обезпечени с ипотеки ценни книжа, за портфолиото си? Последователните кръгове на количествено облекчение и последващо затягане имат склонността да увеличат и намалят притежанията на Фед от държавен и частен дълг приблизително в еднакво съотношение един към друг. С продължаването на процеса по количествено затягане дали Фед ще ускори разпродажбите на ипотечни ценни книжа, така че да се върне към състоянието се отпреди 2008 г., когато държеше само държавен дълг?
Отговорът на този въпрос може да има голям ефект върху икономиката. Вижте само как ненужните покупки на ипотечни ценни книжа по време на пандемията създадоха засилено кредитиране, което разпали бума на жилищните цени, който все още тежи върху данните за инфлацията. Фед мълчи по тези въпроси в тримесечните си доклади за вероятния път на паричната политика.
Защо централната банка оставя прогнозите за баланса извън тримесечните си доклади, ако те са толкова важни? Неудобният отговор е, че Фед не разбира наистина как работи балансът като лост за формиране на политики. Обясненията и оправданията на ръководството на централната банка за количествените облекчения се промениха драстично през годините. Неспособността да се спрат на една теория за това какво правят количествените облекчения на икономиката и как го правят осуетиха всякакви дискусии за това какво Фед трябва да каже по отношение на политиката.
Обикновено бих приел това ограничение за добродетел, предпочитайки Фед да не казва нищо за бъдещето изобщо, пише Стърнбърг. Насоките за бъдещето са значителен провал като инструмент за политики, улавяйки централната банка в неподходящи политики, докато инфлацията набира инерция, и след това помагайки за разпалването на спекулативни мании и банкови кризи.
Но ако все пак Фед настоява да използва пращането на сигнали като инструмент за водене на политики, то ръководството дължи на обществеността цялата истина. Това включва и добавянето на ред-два към таблиците с тримесечните прогнози, точно под прогнозите за краткосрочни лихвени проценти, за това какво членовете на Комисията по отворения пазар мислят по въпроса какъв е подходящият размер на баланса идните години и какви активи Фед трябва да държи, за да постигне целите си.
Ако те смятат, че не знаят отговорите на тези въпроси, защо изобщо отговарят за баланса на Фед на първо място?
11:10 | 12.12.23 г.
