Гуверньорите на централните банки на Полша и Унгария влизат в сериозни спорове с опонентите си относно политиката за определяне на лихвените проценти, създавайки нови заплахи за инвеститорите на фона на силно поляризираната политика в Централна Европа, пише Ройтерс.
В Полша председателят на централната банка Адам Глапински беше обвинен, че се е опитал да стимулира икономиката с лихвени понижения, за да помогне на дългогодишните си съюзници от партията "Право и справедливост" (PiS) да си осигурят нов мандат на изборите миналия месец, което се оказа неуспешно.
В Унгария гуверньорът на централната банка Дьорд Матолчи е подложен на натиск от правителството на Виктор Орбан да намали допълнително лихвите преди местните избори и изборите за Европейски парламент следващата година.
Тези спорове възникват на фона на силната инфлация в региона, която остава значително по-висока от тази в Западна Европа, подкрепена от структурни фактори като много затегнати трудови пазари, но също така и повтарящи се модели с предизборни стимули през последните години.
Регионалните активи в ЦИЕ, подобно на други по света, са подкрепени от усещането на финансовите пазари, че Федералният резерв на САЩ е спрял със затягането на паричната си политика, като това ги предпазва от спадове на фона на политическия шум напоследък.
Изборният триумф на проевропейската коалиция на Доналд Туск дори предизвика рали при полските активи. Инвеститорите и агенциите за кредитен рейтинг обаче следят внимателно натиска върху местните централни банкери, като се има предвид, че инфлацията все още е много над целта и е малко вероятно да се върне към нея до края на 2025 г.
„Като цяло промените в паричната политика и доверието в централните банки от ЦИЕ преди последните шокове се оказаха удачни“, коментира Карен Вартапетов, водещ анализатор в S&P Global Ratings. „Тази и следващата година ще тестват колко подходящи са били в действителност.“
Реалните ползи от решенията на банките
Проучване на Световната банка от 2021 г. установи, че намесата на властта в политиката на централната банка е довела до дълги периоди с висока инфлация в развиващи се пазарни икономики като Турция и Аржентина.
Опасенията на инвеститорите за независимостта на централната банка се допълват от дългогодишните критики към върховенството на закона в Полша и Унгария, към които ЕС спря средства в размер на милиарди евро заради опасенията му за неспазване на демократичните стандарти. Правителствата на двете страни отричат това.
„Доверието в политиката е негативен фактор за рейтинга на Унгария, а трайно високата инфлация оказва същия ефект в Полша“, смята Пол Гембъл, ръководител на отдела за държавни рейтинги на развиващите се европейски страни във Fitch Ratings.
Новото полско правителство посочи решението на Глапински да намали лихвените проценти с общо 100 базисни пункта преди изборите, но да ги остави непроменени след вота, като доказателство, че той адаптира паричната политика към нуждите на своите съюзници от PiS. В момента се подготвя съдебно дело, което може да изправи гуверньора на централната банка пред Държавния трибунал.
Глапински многократно отрече тези обвинения.
В отговор на запитване за коментар, говорител на централната банка заяви, че служителите са действали в рамките на закона през цялото време и че действията за отстраняване на Глапински може да окажат негативно влияние върху полските активи.
„Опитите гуверньорът на Полската централна банка да бъде изправен пред Държавния трибунал могат директно да се тълкуват като атака срещу независимостта на централната банка“, изтъкна говорителят.
Държавният трибунал се състои от адвокати, избрани от долната камара на парламента.
Местните медии твърдят, че органът е произнесъл само две присъди след падането на комунизма и процедурата, която може да накара Глапински да се окаже там, може да отнеме месеци. Ако той бъде отстранен, заместник-гуверньорът Марта Кайтли ще поеме поста.
Капитулацията на Унгарската централна банка
В Унгария всички погледи са насочени към това как Матолчи - бивш съюзник на Орбан, който се превърна в отявлен критик на икономическата му политика, ще се справи с исканията на правителството лихвите да бъдат допълнително намалени от текущото им ниво от 11,5%, с което се оказват най-високите в целия ЕС.
Централната банка на Унгария намали разходите по заемите с общо 650 базисни пункта от май насам, като се въздържа от по-голямо намаление миналата седмица въпреки подобрените прогнози за инфлацията, като ръстът на цените се очаква да спадне до 7% през декември от впечатляващите 25% през първото тримесечие.
„Въпреки че изглежда има сериозни причини за банката да ускори темпа, с който понижава лихвите, голяма част от чуждестранните инвеститори може да приемат това като капитулация на централната банка пред политическия натиск“, каза икономистът от ING Питър Вировач.
Банката заяви, че основният ѝ лихвен процент може бъде намален до едноцифрена стойност през февруари, което предполага понижения с по 75 базисни пункта във всеки от следващите два месеца. Пресслужбата на Матолчи, чийто мандат изтича през март 2025 г., не е отговорила на запитванията за коментар.
15:06 | 29.11.23 г.
