Централната банка на Турция повиши основните си лихви с двойно повече, отколкото очакваха пазарите в четвъртък, подкрепяйки валутата си, пише Bloomberg.
Комисията по паричната политика повиши референтната си едноседмична репо лихва с 500 базисни пункта до 40%, като очакванията бяха за увеличение от 250 базисни пункта
Комисията по паричната политика, оглавена от гуверньора Хафизе Гайе Еркан, сигнализира, че оттук нататък ще забави темпото на затягане. Централните банкери повишиха лихвите с общо 30 процентни пункта, откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган беше преизбран през май, след години на разхлабена парична политика, която вероятно е причината за ускорението на инфлацията и оттеглянето на чуждестранните инвеститори.
„Състоянието на паричната политика в момента е близо до нивото, необходимо за установяване на курс на дезинфлация“,коментират от комисията в свое изявление. „Съответно темпът на затягане на паричната политика ще се забави и цикълът на затягане ще приключи за кратък период от време.“
„Затегнатата парична политика ще остане такава колкото е необходимо, за да се осигури устойчива ценова стабилност“, добавят те.
С шестото си поредно увеличение на лихвите от юни насам, централната банка се доближава до края на ерата на евтините пари. Централната банка предвижда инфлация от 36% на годишна база до края на 2024 г.
Решението от четвъртък е в синхрон с очакванията на пазара, който вижда все повече възможности за огромна възвръщаемост, ако Турция запази курса на промяна на икономическата политика през последните месеци.
Допълнителното затягане разкрива как централната банка се „ориентира към възстановяване на доверието на инвеститорите в институцията, както и в турските активи“, смята Саймън Харви, базиран в Лондон ръководител на валутния анализ в Monex, валутен дилър. „Този резултат би трябвало да запази умерен темпа на обезценяване на лирата“, допълва той.
Тази година валутата е поевтиняла с почти 35% спрямо долара и е една от най-слабо представящите се в световен мащаб.
Турция все още е слаба
Някои от най-големите инвеститори в света като Amundi SA признаха, че очакват увеличение на лихвите до поне 40%, преди да налеят пари обратно на местните дългови пазари. Еркан ще проведе разговори с инвеститори в Ню Йорк през януари в опит да насърчи подобни действия.
Въпреки затягането, лирата остава чувствителна на фона на годишния темп на инфлацията от 61% през октомври.
Решението от четвъртък показва, че „натискът върху валутата е по-голям“, отколкото централните банкери допускат, твърди Виктор Сабо, инвестиционен директор в Abrdn.
Еркан отказа да каже кога очаква лихвите да станат положителни спрямо текущата инфлация. Тя стана гуверньор през юни, точно след като Ердоган назначи Мехмет Шимшек, бивш облигационен стратег на Merrill Lynch, за нов министър на финансите.
Комисията по паричната политика заяви, че ще продължи да взема „количествени решения за затягане“, за да подкрепи повишаването на репо лихвата. При подобни предишни насоки централната банка увеличи изискванията за минималните резерви в лири.
Малко след решението централната банка обяви три отделни решения, които се очаква да да облекчат част от въздействието от повишаването на лихвите върху гражданите и компаниите ориентирани към износ включително непроменена максимална лихва за разходите по кредитни карти до края на годината.
16:39 | 23.11.23 г.
