Ръководителите на Английската централна банка предупредиха, че ще отнеме известно време, за да се гарантира, че инфлацията ще се върне към целта от 2%. Това беше последният им опит да отхвърлят пазарните очаквания за понижение на лихвите през следващата година, пише Bloomberg.
Четирима представители от деветчленната комисия по паричната политика на централната банка, включително и гуверньорът Андрю Бейли, заявиха пред парламента, че инвеститорите са фокусирани прекалено много върху рязкото забавяне на инфлацията до 4,6%.
„Наистина смятам, че пазарът отдава твърде голямо значение на текущите данни и факта, че наблюдаваме рязко забавяне на инфлацията“, заяви Бейли. „Опасяваме се от упоритостта на инфлацията в бъдеще.“
Катрин Ман, най-ястребово настроеният член на комисията по определяне на паричната политика, непрекъснато настояващ за повишаване на лихвите, заяви, че подкрепя допълнителното повишаване на лихвите, защото „действията говорят повече от думите, особено когато са замесени и пазарите“. В момента, заяви тя, запазването на лихвите на текущото им ниво рискува да доведе до „зацикляне“ на инфлацията на равнище над целта от 2%.
„Макар да признавам, че позицията на паричната политика започнала да става рестриктивна, тя е такава от съвсем скоро и то не чак толкова много“, пише Ман в годишен доклад до законодателите, публикуван от финансовата комисия. Тя добави, че продължава да „вижда потенциал за растеж на продажбите и заетостта“.
Отделно трима представители на АЦБ предупредиха, че може да се наложи да забавят инфлацията в сектора на услугите под нивата отпреди финансовата криза, тъй като има малка вероятност резкият спад на цените на стоките през последните десетилетия да се повтори.
Бейли заяви, че е особено загрижен заради упоритата инфлация в сектора на услугите. Според него през последните 20 години цените на стоките и цените на услугите са се задържали в равновесие, което е поддържало целевата инфлация. За да се върнем към това равновесие и сега, "инфлацията в сектора на услугите ще трябва да се забави доста спрямо днешното си равнище", каза Бейли.
Колегата му Джонатан Хаскел заяви, че в епохата преди финансовата криза дефлацията на световните стоки в резултат на глобализацията е дала повече възможности за инфлация на в сектора на услугите. „Което вероятно няма да се случи сега", каза той, визирайки опасенията за по-високите цени на енергоизточниците и прекъсванията по веригата на доставките, породени от нарастващото геополитическо напрежение.
Бейли, който гласува заедно с мнозинството от централните банкери лихвите да останат стабилни на ниво от 5,25% през последните две срещи, заяви, че „по принцип е на същото мнение“ като Ман, въпреки че те се различават в стратегията си за справяне с инфлацията „на марж."
Заместник-гуверньорът на АЦБ Дейв Рамсдън сподели, че „не би изключил“ възможността за допълнителни повишения на лихвените проценти и „една рестриктивна позиция на политиката вероятно ще бъде оправдана за по-дълъг период от време“.
Въпреки че Ман прогнозира по-големи рискове за инфлацията от някои от колегите си, тя също така каза, че е „по-оптимистично настроена по отношение на перспективите за търсене от тези, които са свързани с последната прогноза за 7 тримесечия с нулев растеж на БВП“. Независимо от това „бих характеризирала перспективите за растежа като анемични“, заяви тя.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.