Кредитите за домакинствата се увеличават с 1,5 млрд. лв. (4,2%) или повече от два пъти по-значително в сравнение с тези за бизнеса, които нарастват със 711 млн. лв. (1,5%). Важна причина за изпреварващата динамика при кредитирането на домакинствата е задържането на лихвите. Този коментар направи главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев, като се позова данните на Българската народна банка (БНБ) и Евростат за банковата система за септември, излезли през ноември.
„От друга страна, лихвите за фирмите реагираха на глобалната тенденция за покачване, като среднопретеглената левова лихва в този сегмент плавно се повиши - от 2,7% през септември 2022 г. на 3,8% година по-късно“, посочи финансистът.
В макроикономическия си анализ д-р Калчев отбелязва, че активите на банките през третото тримесечие на годината нарастват с 4 млрд. лв. или 2,5% спрямо второто тримесечие и достигат 165,1 млрд. лв., като от тях кредитите и авансите заемат дял от 63,4%.
Според данните, спестяванията през третото тримесечие също се увеличават – депозитите на домакинства растат с 1,8 млрд. лв. (2,4%) спрямо предходното тримесечие, а на фирмите – с 1,9 млрд. лв. (4,5%).
Собственият капитал в баланса на банковата система достигна 19,3 млрд. лв., което отговаря на прираст от 999 млн. лв. (5,4%) спрямо второто тримесечие и се дължи главно на повишението на печалбата.
„Солидният ръст на банковия сектор поставя въпроса за неговата стабилност, особено предвид ключовата му роля в икономиката", коментира д-р Калчев и отчита, че в това отношение, по данни на БНБ, ликвидното покритие на сектора регистрира подобрение – 241,9% към септември при 225,6% към юни.
Националният банков сектор е и по-ликвиден в сравнение с повечето водещи страни в ЕС. По другия ключов показател, този за капиталовата адекватност, показват наличните данни за второто тримесечие.
Д-р Калчев напомни, че политиката на БНБ е насочена към гарантиране стабилността на сектора – за деветмесечието действаше повишен антицикличен буфер от 1,5%, приложим към местни рискови експозиции, който от октомври се повиши на 2%. Този буфер цели да засили устойчивостта на сектора при потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.
"Освен това, в две стъпки, бяха повишени и минималните задължителни резерви на банките – от 5 на 10% за юни и от 10 на 12% от юли насам. С това БНБ цели по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени нива на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите в страната. Очаква се това да повлияе за охлаждане на кредитната активност и съответно за ускоряване забавянето на инфлацията в страната, както и за ограничаване на кредитния риск в банковата система", обясни Емил Калчев.
19:42 | 09.11.23 г.
