Европейската централна банка (ЕЦБ) остави лихвите си непроменени за първи път от повече от година насам, тъй като се появяват все повече доказателства, че безпрецедентният цикъл на затягане на паричната политика помага за забавянето на инфлацията, пише Bloomberg. След 10 последователни увеличения централните банкери решиха да оставят лихвата по депозитите на ниво от 4%, както и очакваха всички 59 анализатори, участвали в проучване на Bloomberg.
Лихвите по основните операции по рефинансиране и по пределното кредитно улеснение също останаха на текущите си нива от съответно 4,5% и 4,75%.
ЕЦБ избра пауза, след като двата основни показателя за инфлацията в еврозоната се забавиха, а икономиката на 20-те държави, която е изправена пред риска от рецесия през втората половина на 2023 г., отслабва все повече, тъй като кредитите с по-високи лихви притискат домакинствата и фирмите.
Публикувани по-рано данни показаха, че инфлацията в еврозоната е била 4,3% през септември спрямо същия период на миналата година. На месечна база нивото ѝ през септември е било 0,3%.
Представители на ЕЦБ сигнализираха по-рано, че разходите по заемите ще останат рестриктивни за по-дълъг период от време, какъвто е подходът и на Федералния резерв на САЩ, за да се върне инфлацията обратно към целта от 2%. Макар че някои от тях предупреждават, че е възможно допълнително затягане на паричната политика, ако напрежението в Близкия изток се отрази на цените на енергията, някои анализатори предупреждават, че може да се наложи лихвите да бъдат понижени преди следващата есен, както в момента смятат пазарите.
На днешната среща от регулатора заявиха, че ще продължат да съобразяват решенията си с данните и решенията за лихвите ще се основават на оценката му за инфлацията предвид постъпващите икономически и финансови данни и темпа на базисната инфлация.
Проучване на Bloomberg показва, че лихвите може би вече са достигнали своя връх, макар че ЕЦБ все още не е потвърдила това. Главният икономист Филип Лейн заяви наскоро, че несигурността за инфлацията ще се запази и през 2024 г., най-вече заради преговорите по отношение на заплатите.
Гуверньорът на Гръцката централна банка Янис Стурнарас заяви по-рано, че икономиката на еврозоната вече е в „критичен етап, при който ако продължим да повишаваме лихвите, поемаме риск нещо да се обърка. Имаме голям напредък в забавянето на инфлацията, активността в еврозоната е почти в стагнация и виждаме намаляване на банковото кредитиране“. На въпрос кога според него ЕЦБ ще започне да понижава лихвите Стурнарас отговори: „Ако инфлацията в средата на следващата година… се забави до близо 3%, това може би е моментът да започнем да мислим за понижаване на лихвите“.
„Искаме да свалим инфлацията до 2% и ще успеем“, коментира гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард в интервю за La Tribune Dimanche по-рано през октомври, добавяйки, че инфлационната спирала „трябва да бъде избегната при всички положения“ и потвърди, че лихвите ще трябва да останат високи за по-дълго време.
В икономически контекст са налице все повече признаци за въздействието, което по-високите лихви оказват върху икономиката. През септември властите заявиха, че прехвърлянето на по-високите разходи по заемите към потребителите протича дори по-силно от очакваното. Тази седмица проучване на ЕЦБ показа, че през третото тримесечие банките са продължили да затягат кредитирането.
Що се отнася до програмата PEPP, Управителният съвет заяви, че възнамерява да реинвестира плащанията по главницата от ценни книжа с настъпващ падеж, закупени по програмата, поне до края на 2024 г. Във всеки случай бъдещото разсрочване на портфейла на PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне намеса в подходящата позиция по паричната политика.
Отделно от това, преди решението на централната банка, сред европейските кредитори се засилиха спекулациите, че ще бъдат принудени да заделят повече пари в централната банка. На срещата си обаче ЕЦБ не спомена плановете си за увеличение на т.нар. изисквания за минимални резерви (MRR).
15:40 | 26.10.23 г.
