ЕЦБ е изправена пред все по-голям натиск да свие купчината облигации за 1,7 трлн. евро

Расте нуждата Европейската централна банка (ЕЦБ) да преосмисли колко скоро да започне да свива купчината си от облигации на стойност 1,7 трлн. евро, които купи по време на пандемията. В противен случай има риск да дезориентира пазарите надолу по веригата, пише Bloomberg.

На среща тази седмица в Атина ЕЦБ ще започне дебат за прекратяване на реинвестициите съгласно програмата PEPP за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация преди текущото спиране в края на 2024 г. Това ще напасне напълно усилията за количествено затягане с лихвената политика, която доведе до безпрецедентните 10 последователни повишения на лихвите, за да се върне инфлацията обратно до целта от 2%.

Някои централни банкери смятат покупките по PEPP, които в момента могат да действат като първа линия на защита, ако доходността по държавните облигации на страните от еврозоната скочат необосновано, за ключов инструмент на фона на бюджетни колебания в страни като Италия.

Има обаче убедителни основания реинвестициите да бъдат спрени по-бързо. Ако подобна стъпка се предприеме твърде късно следващата година или се изпълни сегашният краен срок, има риск ходът да се случи успоредно с намаления на лихвите, за да се подкрепи затруднената икономика на Европа, изпращайки смесени сигнали към инвеститорите.

„Няма да се изненадаме, ако ЕЦБ сложи преждевременно край на реинвестициите по PEPP с няколко тримесечия“, казва Рейнхард Клузе, главен икономист за Европа в UBS. „Важното е, че те трябва да направят съобщение, преди да започнат да намаляват лихвените проценти. В противен случай комуникацията ще бъде много трудна“, коментира той.

Тъй като се очаква разходите по заеми да бъдат оставени на изчакване тази седмица за първи път, откакто ЕЦБ започна да ги повишава преди повече от година, централните банкери все повече се фокусират върху други части от своя инструментариум.

Вече има разрешение облигациите от по-голям портфейл – натрупан от 2015 г. по време на страховете от дефлация – да достигнат матуритета си. Но тъй като основният лихвен процент е на ниво от 4% в опит да се ограничи икономическата активност и да се укротят цените, реинвестициите в PEPP се превърнаха в изключение.

Има „силен аргумент в полза на спирането на реинвестициите в PEPP по-рано от края на следващата година“, защото това би било „в съответствие с нашата лихвена политика“, каза членът на Управителния съвет Мадис Мюлер миналия месец.

ЕЦБ не е актуализирала насоките на програмата от декември 2021 г. - много преди да започнат повишенията на лихвите. Тогава беше обещано, че бъдещите намаления „ще бъдат управлявани, за да се избегне намеса в подходящата парична позиция“.

Икономистите на Barclays смятат, че средно около 18 млрд. евро на месец стават дължими по PEPP, въпреки че няма официални разкрития.

С възможността да инвестират постъпленията от падежиращи ценни книжа в 20-те членки на валутния блок, някои централни банкери гледат с предпазливост към отказа от подобни суми, в случай че дълговите пазари се уплашат от нарастващото въздействие на увеличенията на лихвите от ЕЦБ до момента.

Програмата беше използвана веднага след въвеждането ѝ, като служителите насочиха реинвестициите към Италия, Испания и Португалия и далеч от Германия и Франция.

Макар че пазарите оттогава насам са по-стабилни, последният спад на италианските облигации е напомняне за това колко бързо може да избледнее доверието на инвеститорите. Дори някои ястреби от ЕЦБ, като Бощян Васле от Словения, се колебаят да се откажат от инструмент, който може да възстанови спокойствието, ако е необходимо.

Случаят е именно такъв поради това, че забавянето на преразглеждането на фискалните правила на Европейския съюз може да удължи живота на съществуващите договорености – потенциално принуждавайки правителствата да предприемат резки фискални консолидации и заплашвайки с наказания, които биха могли да разтревожат инвеститорите.

Тъй като пандемията от Covid обаче твърдо отмина, запазването на PEPP без намеса става все по-трудно да бъде оправдано.

„Със сигурност има някои членове на Управителния съвет, които ще бъдат загрижени“, казва Улрике Кастенс, икономист в германския мениджър на активи DWS. „От друга страна, реинвестициите в облигации са експанзивни до известна степен, така че вече не се вписват в пейзажа“, допълва тя.

Коментарите на централни банкери през последните седмици показват, че Управителният съвет е далеч от консенсус. Според проучване на Bloomberg 43% от икономистите очакват ЕЦБ да преустанови реинвестициите в PEPP спрямо 39% преди.

Кастенс от DWS и колегите ѝ от Morgan Stanley са сред онези, които очакват съобщение през декември, че реинвестициите ще започнат да бъдат свивани още през март, въпреки че предстоящият преглед на оперативната рамка на ЕЦБ може да означава, че е необходимо повече време.

Всякакви притеснения за нарушаване на обещанието за поддържане на реинвестиции в PEPP до 2024 г. – разход, който гуверньорът на нидерландската централна банка Клаас Нот каза миналия месец, че не смята, че ЕЦБ трябва да поеме „в този момент“ – вероятно ще бъдат преодолени, според Клуза от UBS.

„Концепцията за бъдещи насоки беше силно увредена през последните две години, тъй като редица обещания от страна на централните банки бяха нарушени“, казва той. „В сравнение с тези щети, допълнителната загуба на доверие, причинена от по-кратко количествено улеснение PEPP, според мен би била доста ограничена“, допълва още.