БНБ: Процесът на затягане на паричната политика ще се пренесе по-бързо върху лихвите у нас

През следващите месеци се очаква глобалният процес на затягане на паричната политика да започне да се пренася по-бързо върху лихвените проценти в нашата страна, с което да повлияе за ограничаване на кредитната активност, наред със започнатия от БНБ процес на увеличение на минималните задължителни резерви от средата на тази година. Вероятността за материализация на кредитния риск остава значителна в краткосрочен план. За това предупреждава централната банка в най-новото си издание „Банките в България“, което анализира състоянието на банковия сектор от април до юни.

Способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки на банките. Глобалната тенденция към повишение на лихвените проценти ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите, пише в анализа на БНБ.

Централната банка отчита промените в икономическата среда, която е повлияна от енергийните цени, рисковете от проблеми във веригите за доставки и очакваното забавяне на външното търсене.

Рисков профил на банковата система

Кредитните институции следва да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност, към своевременно и адекватно провизиране и към капиталово планиране, съветва БНБ.

През второто тримесечие на тази година банковата система продължи да осъществява дейността си в условията на икономическа несигурност и относително висока инфлация. Независимо от това, темповете на нарастване на потребителските цени постепенно се забавят, което, в съчетание с повишаването на доходите, се отразява благоприятно върху динамиката на крайното потребление.

Рискове за качеството на активите

В централната банка констатират, че засега глобалният процес на затягане на паричната политика се пренася бавно върху лихвените равнища в България. В условията на висока ликвидност в банковата система лихвените проценти по депозитите не се променят чувствително на фона на нарастването на лихвените нива в еврозоната. Повишение на лихвените проценти по заемите е налице при фирмите в резултат от нарастването на референтните индекси на междубанковия пазар в еврозоната, който се използва широко при ценообразуването на експозициите към корпоративния сектор.

При лихвените проценти по кредитите за домакинства засега не се наблюдава затягане на условията за финансиране.

В периода от април до юни слабо намалява обемът на необслужваните експозиции при разнопосочни изменения в отделните сегменти на кредитния портфейл – отписвания в сектора на домакинствата и увеличение на лошите заеми за бизнеса.

Рискове за доходността

От април до юни кредитната активност в страната се запазва висока, особено при заемите за домакинства. Бързото нарастване на кредитните обеми се отразява положително върху лихвените приходи на банковия сектор. Увеличението на нетния лихвен доход е в основата на повишението на показателите за доходността на кредитните институции, наред с по-ниските разходи за обезценки.

Независимо от наблюдаваните в краткосрочен план положителни ефекти върху доходността, продължителните периоди на висока кредитна активност създават предпоставки за увеличение на задлъжнялостта и акумулиране на кредитен риск в баланса на банковата система.

Рискове, свързани с капиталовата позиция и с ликвидността

Наличието на солидна капиталова позиция е от съществено значение за поддържането на устойчивостта на банковия сектор. Текущите равнища на капиталовите съотношения са значително над минималните регулаторни изисквания и изискванията за капиталови буфери.

Качество на активите

През второто тримесечие на 2023 г. брутният кредитен портфейл на банковата система нарасна с по-висок темп (3,7%) в сравнение с отчетения през първото тримесечие на тази година (2,8%). Лошите заеми намаляват, но с по-нисък тримесечен темп, отчитат в БНБ.

Делът на брутните необслужвани кредити в брутния кредитен портфейл се понижава и в края на юни е 4,5% (при 4,7% в края на март). Подобряването на качеството на активите през второто тримесечие се дължи на дейностите по събиране на вземания, отписвания и продажби на кредити.

Брутните необслужвани кредити и аванси намаляват спрямо края на март с 19 млн. лв. (0,5%) и в края на юни са 4,1 млрд. лв. За същия период общият размер на брутните кредити и аванси в широкия обхват се понижава със 771 млн. лв. (0,6%) до 131 млрд. лв., а в стеснения обхват е отчетено нарастване с 6,4 млрд. лв. (6,3%) до 108 млрд. лв.

По данни на БНБ, делът на лошите заеми в брутните кредити и аванси на база широк обхват в края на юни е 3,1%, а на база стеснен обхват – 3,8% (при съответно 3,1% и 4,1% в края на март).

Нетните необслужвани кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка), представляващи остатъчния кредитен риск в банковите баланси, през второто тримесечие се увеличават с 15 млн. лв. (0,7%). В края на юни нетните необслужвани кредити в стеснения обхват достигат 2,1 млрд. лв., като този остатъчен кредитен риск е изцяло покрит от капитала, превишаващ капиталовите изисквания и буферите. Представен в широкия и в стеснения обхват, делът на нетните необслужвани кредити и аванси края на юни е съответно 1,6% и 2%.

Намалението на размера на необслужваните кредити и аванси в банковата система е съпроводено от спад на присъщата им обезценка и съответно – на общата натрупана обезценка. В края на юни общата натрупана обезценка на кредитите и авансите (в стеснения обхват) достигна 3,3 млрд. лв. – с 33 млн. лв. (1%) по-малко спрямо края на март. Степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата им обезценка възлезе на 49,6% (при 50,2% в края на март).