Турският министър на хазната и финансите Мехмет Шимшек обеща, че ще се погрижи Турция да натрупа валутни резерви, тъй като Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира по-бавен растеж и по-малък дефицит по текущата ѝ сметка за 2024 г., докато страната затяга своята парична политика, пише Bloomberg.
„Ще продължим да натрупваме резерви от чуждестранна валута, доколкото позволяват пазарните условия“, сподели Шимшек в пост в социалната мрежа X, по-известна със старото си име Twitter, късно в петък след среща с инвеститори в Лондон. Шимшек се опита да укрепи доверието в турската икономика и да привлече чуждестранен капитал чрез поредица от срещи със световни инвеститори тази седмица. МВФ одобри промяната в политиката на Турция в свое изявление късно в петък.
Тъй като паричната политика се затяга и цялостната политическа позиция става по-малко адаптивна, икономическият растеж на Турция се очаква да се забави до 3,25% през 2024 г. от 4% през 2023 г., заявиха от МВФ след скорошното си посещение в Турция и преди да публикуват своите световни икономически прогнози във вторник.
Дефицитът по текущата сметка на Турция се очаква да се намалее до около 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 г., докато инфлацията би трябвало да се забави до 46% до декември 2024 г. от 69% в края на 2023 г., коментираха от Фонда в прогнозите.
„Властите трябва да засилят сегашната инерция“, заявиха от МВФ. „Това изисква приоритизиране на дезинфлацията чрез намаляването на реалния лихвен процент, чрез либерализацията на финансовите регулации, за подобряване на функционирането на паричните и кредитните пазари, и чрез ограничение на фискалния дефицит.“
Шимшек, бивш стратег на Merrill Lynch, беше назначен от президента Реджеп Тайип Ердоган след изборите през май, за да отговаря за икономиката на Турция, на стойност 900 милиарда долара, заедно с гуверньора на централната банка Хафизе Гайе Еркан, бивш банкер от Wall Street.
От встъпването си в длъжност Шимшек и Еркан насочват икономическата политика на Турция към по-ортодоксална такава, като слагат край на ултрахлабавата от години парична политика, която предизвика инфлационна криза и отблъсна чуждестранните инвеститори от активи, деноминирани в лири в Турция.
„Скорошните действия за повишаване на основната лихва, за увеличаване на данъците и либерализирането на някои мерки във финансовия сектор, намалиха рисковете и засилиха доверието на инвеститорите, като в същото време свиха спредовете и подобриха ситуацията с резервите на централната банка на Турция“, обобщиха от МВФ.
16:01 | 07.10.23 г.
