Количеството пари, циркулиращи в еврозоната, е спаднало най-рязко в историята си през август, тъй като банките са свили кредитирането, а клиентите с депозити са замразили спестяванията си – последствия от борбата на Европейската централна банка срещу инфлацията, пише Ройтерс.
Изправена пред най-високите темпове на инфлация в почти 25-годишната си история, Европейската централна банка ограничи частично достъпа до парите, като увеличи лихвите си до рекордно високи нива и изтегли част от наличностите, които вля в банковата система през миналото десетилетие.
Последните данни на ЕЦБ за кредитирането, публикувани в сряда, показаха, че това рязко увеличение на разходите по заемите е имало желания ефект и ще засили дебата дали такъв интензивен цикъл на затягане на паричната политика може дори да тласне икономиката на еврозоната към рецесия.
Измерителят на паричното предлагане, включващ само пари в брой и наличности по текущи сметки, се е свил с цели 11,9% през август, тъй като клиентите на банките са се преориентирали към срочни депозити, които сега предлагат много по-добра възвръщаемост вследствие на лихвените повишения от ЕЦБ.
Собственото изследване на ЕЦБ показва, че понижението на този измерител на парите, след като бъде коригирано спрямо инфлацията, е надежден индикатор за рецесия, въпреки че членът на борда на ЕЦБ Изабел Шнабел заяви миналата седмица, че е по-вероятно той да отразява нормализиране на портфейлите на спестителите на този етап.
По-широкообхватният показател, който включва и срочните депозити, и краткосрочните заеми, също е намалял с рекордните 1,3%, което показва, че част от парите излизат изцяло от банковия сектор и вероятно ще бъдат инвестирани в държавни облигации и фондове.
„Това обрисува мрачна картина за краткосрочните перспективи за еврозоната“, твърди Даниел Крал, икономист в Oxford Economics. „Вече смятаме, че има вероятност БВП да се свие през третото тримесечие и да стагнира през последното тримесечие на 2023 г.“
От решаващо значение е и фактът, че банките генерират по-малко пари чрез кредитите си.
Кредитирането за бизнеса се е забавило почти до нулата през август, отбелязвайки растеж от едва 0,6%, което е най-слабият му резултат от края на 2015 г. насам, спрямо 2,2% през юли. Делът на заемите, изтеглени от домакинствата, се е увеличил с едва 1,0% през август, при 1,3% през юли, съобщиха от ЕЦБ.
Месечният поток от заеми за бизнеса е бил отрицателен (-22 млрд. евро) през август в сравнение с юли - най-ниското му ниво от повече от две години насам.
„Новините не са добри за икономиката на еврозоната, която вече стагнира и показва все повече признаци на слабост“, коментира Берт Колийн, икономист в ING. „Очакваме големият спад да продължи като резултат от въздействието на рестриктивната парична политика върху икономиката.“