Климатичните промени замъгляват бъдещите решения на ЕЦБ

Промяната в климата, необичайните метеорологични явления и енергийният преход ще затруднят Европейската централна банка (ЕЦБ) да оцени правилно състоянието на икономиката на еврозоната и да определи курса на паричната си политика, сочат някои от най-актуалните проучвания на институцията, цитирани от Bloomberg.

И трите предизвикателства вероятно ще се отразят на потенциалното производство през следващите десетилетия, пише Майлс Паркър, старши икономист на ЕЦБ, в материал, публикуван в сряда. Тази променлива (потенциалното производство) е от ключово значение за тримесечните прогнози, които дават насоки за решенията за лихвите.

„Неконтролируемото изменение на климата е значително по-лошо за потенциалното производство в дългосрочен план, отколкото въздействието на прехода към нулеви нетни парникови емисии“, смята Паркър. „И все пак преходът сам по себе си би могъл да намали потенциалното производство, особено в краткосрочен план.“

На икономистите им е трудно да разберат как изменението на климата и стратегиите за преодоляването му се отразяват на цените и капацитета на фирмите да растат. Международният валутен фонд изчислява, че поне през това десетилетие цените са свързани с по-бърза инфлация и по-слаб растеж.

„Значителното локално въздействие“ на промените в климата върху определени региони и сектори и несигурността при реакциите на фирмите и хората затрудняват още повече оценката на последиците, особено когато се вземат решения за политиката в цялата еврозоната.

Отделно проучване на ЕЦБ показва, че опасенията за последиците от изменението на климата през следващите пет години са „широко разпространени“ в компаниите от еврозоната. Около 60% от тях посочват, че рисковете от прехода, свързани с по-строгите екологични стандарти, са „изключително значими“.

Половината от респондентите смятат, че са направили достатъчно инвестиции, за да намалят собствения си въглероден отпечатък, като почти една четвърт от компаниите планират да го направят през следващите пет години. Около една трета анкетираните са вложили средства за намаляване на въздействието на риска от природни бедствия.

В същото време повече от половината заявяват, че твърде високите лихви или разходите за финансиране и недостатъчните публични субсидии са „значителни препятствия“ за инвестициите, свързани с климата.

ЕЦБ повиши основните си лихви за 10-и пореден път, с което общите увеличения достигнаха 450 базисни пункта.