Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши основните лихви в еврозоната за десети пореден път, с по 25 базисни пункта, до най-високата им стойност в историята на банката. Мнозина считат това увеличение за последното в настоящия цикъл, като представителите на регулатора до последно не даваха ясни индикации за това какво решение ще вземат.
През по-голямата част от времето анализаторите и инвеститорите предполагаха, че регулатора ще избере пауза, но очакванията, че новите икономически оценки на ЕЦБ ще очертаят инфлация от над 3% за 2024 г., накрая повишиха залозите за увеличение.
Актуализираните оценки от днес наистина отговориха на тези очаквания, като от регулатора са повишили средната си инфлационната прогноза за 2023 и 2024 г. до съответно 5,6% и 3,2%. Прогнозата за 2025 г. беше ревизирана в низходяща посока до 2,1%.
Оценките за базисната инфлация, която изключва волатилните компоненти като енергоизточници и хранителни продукти, бяха понижени до 5,1% за 2023 г., 2,9% за 2024 г. и 2,2% за 2025 г.
Прогнозите за растежа на икономиката бяха коригирани значително надолу, като от ЕЦБ в момента очакват по-слаб растеж от съответно 0,7% през 2023 г., 1% през 2024 г. и 1,5% през 2025 г.
Публикуваните до момента данни, които ЕЦБ използва за ориентир за решенията си за паричната политика показаха, че инфлацията в региона все още е много по-висока от целта от 2%. През август общата годишна инфлация остана на ниво от 5,3%, а базисната леко се забави, също до 5,3%.
Прогнозите на Европейската комисия също очертаха смесена картина за региона. Оценката за брутния вътрешен продукт в еврозоната беше леко понижена, но очакванията за инфлацията се подобриха – от комисията очакват тя да продължи да се забавя и да достигне 2,9% през следващата година.
„Близо сме до върха при лихвените проценти, но решенията, разбира се, ще бъдат взети от Европейската централна банка, а не от Европейската комисия“, коментира еврокомисарят за икономиката Паоло Джентилони, когато ЕК представи данните си.
ЕЦБ взе решението си днес, като централните ѝ банкери гласуваха за повишение на основните лихви с по 25 базисни пункта. Така лихвеният процент по основните операции по рефинансиране, по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение бяха повишени до съответно 4,50%, 4,75% и 4,00%, като новите лихви влизат в сила от 20 септември 2023 г.
Според много наблюдатели това е последното увеличение на лихвите в настоящия безпрецедентен цикъл на лихвени повишения в историята на ЕЦБ. От Управителния съвет заявиха, че ще продължат да следят най-новите икономически и финансови данни и ще съобразяват решенията си с тях.
Според тях ако лихвите останат повишени достатъчно дълго време, те значително ще помогнат инфлацията да се върне към целевата си стойност навреме.
Гуверньорът на централната банка Кристин Лагард до последно не даваше насоки дали ще гласува за пауза или повишение на настоящата среща.
„Действията трябва да говорят повече от думите. Повишихме основните си лихви с общо 425 базисни пункта в рамките на 12 месеца – рекорден темп за рекордно време. И ние ще постигнем навреме целта си да върнем инфлацията към средносрочната цел от 2%“, коментира тя на семинар в Лондон, организиран от Европейския икономически и финансов център в началото на септември.
Членът на Управителния съвет на Европейската централна банка Марио Сентену по-рано през месеца пък предупреди колегите си, че има риск от прекалено повишаване на лихвените проценти.
„По отношение на паричната политика рискът от „повече от необходимото“ затягане започва да става съществен“, коментира той в анализ, публикуван на уебсайта на централната банка на Португалия. „Инфлацията се охлажда по-бързо, отколкото се ускорява, а икономиката се приспособява към новите финансови условия.“
Гуверньорът Кристин Лагард ще направи коментар по повод днешното решение по време на пресконференцията по-късно.