Американските регулатори наскоро предложиха мащабни нови правила за засилване на капиталовите изисквания към най-големите банки в страната. Те са продукт на задълбочен, многогодишен процес от международна регулаторна група, наречена Базелски комитет, за прецизиране и подобряване на реформите, предприети за първи път след глобалната финансова криза. Тогава една изключително недостатъчно капитализирана финансова система почти постави световната икономика на колене, пише за Financial Times Шийла Беър, бивш член на Базелския комитет за банков надзор.
За съжаление, има неразбиране около тяхната цел и ефект, голяма част от което се подхранват от лобисти на индустрията. Предложенията може да не са перфектни, но е важно дебатът да се съсредоточи върху това, което всъщност правят, а не върху неправилното им тълкуване.
Основно в предложенията е фактическото премахване на възможността банките да използват свои собствени вътрешни модели при определяне на капиталовите изисквания. Този така наречен подход, базиран на вътрешни рейтинги, се провали впечатляващо по време на финансовата криза. Големите банки имаха всички стимули да приемат модели, които подценяват техните рискове, тъй като това би им позволило да намалят капиталовите си изисквания с цел увеличаване на възвръщаемостта. След финансовата криза регулаторите наложиха ограничения върху използването на вътрешни модели, но те останаха ненадеждни. Предложените правила ще ги заменят със стандартизирани мерки за риска, определени от регулаторите.
Предложенията също така ще укрепят капитала за защита срещу оперативни загуби от неща като системни провали, кибер пробиви и измами. Освен това те укрепват капиталовите буфери срещу пазарни загуби при търговия с ценни книжа и деривати.
Критиците подвеждащо характеризират предложенията като прекомерна реакция на неотдавнашните фалити на три регионални банки, която ще навреди непропорционално на средните и малките институции. Това просто не е вярно. Тяхното основно въздействие ще падне върху по-големите, по-сложни банки. Регулаторите очакват 19% увеличение на капиталовите нива за най-големите банки в САЩ – тези с над 700 млрд. долара активи – но само 6 процента за банки с между 100 и 700 млрд. долара. Банките с по-малко от 100 млрд. долара активи не са засегнати, с изключение на малка шепа, които имат значителни търговски операции.
Критиците също изтъкнаха изтъркания аргумент, че капиталовите изисквания блокират пари, които банките иначе биха отпуснали като кредити. Но капиталовите изисквания просто управляват съотношението в банковото финансиране между собствен капитал и дълг. Банките могат да финансират заемите както със собствен капитал, така и с дълг.
Във всеки случай, макар че предложенията повишават капиталовите изисквания за оперативни и пазарни рискове, те всъщност ги намаляват леко за кредитните рискове, произтичащи от решения за отпускане на заеми. Регулаторите са изчислили, че повечето банки вече имат достатъчно излишен капитал, за да се съобразят с правилата, а тези, които нямат, могат лесно да заделят част от печалбите си, за да спазят изискванията до датата им на влизане в сила в средата на 2028 г.
Предложенията бяха атакувани за това, че налагат по-строги стандарти от приетите от Базелския комитет. Но подобно „усилване“ отдавна е конкурентна силна страна на капиталовото регулиране на банките в САЩ, а не слабост. Има едно видно изключение, при което американските регулатори наистина приеха по-ниски стандарти и това имаше обратен ефект. Те не изискваха банките с активи под 700 млрд. долара да вземат предвид нереализираните пазарни загуби от краткосрочни инвестиции, когато изчисляват капиталовите си нива. Тази отслабена капиталова рамка направи някои банки уязвими към теглене на депозити, когато големите им залози върху държавните облигации се оказаха грешни.
Банковата индустрия изрази разочарование, че американските предложения не възприемат капиталовите изисквания за ипотеки на Базелския комитет, които са по-ниски от прилаганите в момента в САЩ. Те твърдят, че това ще навреди на ипотечното кредитиране за домакинствата с ниски доходи. Като се имат предвид масираните дефолти по ипотечни кредити по време на финансовата криза обаче, американските регулатори разумно отхвърлиха тази идея. А и във всеки случай по-голямата част от ипотечните заеми за хора с ниски доходи се правят от небанкови финансови институции, които дори не са предмет на тези предложения (и имат по-високи капиталови нива).
Една основателна загриженост относно предложенията е тяхната сложност. Въпреки че елиминирането на използването на вътрешни модели помага за опростяване на текущата капиталова рамка, предложенията също така изискват от по-големите банки да направят два набора от сложни капиталови изчисления, когато едно-единствено въз основа на съществуващите стандарти би било достатъчно. Да се надяваме, че регулаторите ще намерят начини да опростят правилата и да ги направят по-разбираеми за обществеността. Но това не трябва да омаловажава огромните обществени ползи, които могат да бъдат извлечени от това голямо усилие за защита на икономиките срещу бъдещи финансови кризи, завършва Беър.
16:30 | 05.09.23 г.
