Колко бързо трябва да действа Фед, за да достигне целта от 2% инфлация?

Голяма част от работата по забавяне на инфлацията в САЩ е свършена: на фона на най-агресивната поредица от увеличения на лихвените проценти от четири десетилетия, ръстът на потребителските цени се забави до 3,2% от 9,1%.

Тази новина поставя Федералния резерв пред ново трудно решение: колко агресивно да действа на финала, пише WSJ.

Решението на Фед може да има сериозни последици за потребителите, пазарите и икономиката. От него зависи дали председателят на Фед Джером Пауъл ще постигне така нареченото „меко кацане“ – да победи инфлацията, без да причини рецесия.

Официалната цел на Федералния резерв на САЩ за инфлацията е 2%. Тъй като инфлацията е все още над това ниво, централните банкери в момента обмислят дали да повишат лихвите още веднъж тази година.

По-сложен е отговорът на въпроса колко дълго да се поддържат лихвите на по-високо ниво.

Представителите на Федералния резерв могат да се опитат бързо да стигнат до целта от 2% за инфлацията - например до края на следващата година, като повишат лихвите още и след това ги намаляват бавно на фона на отслабващата икономика. С такова действие те рискуват рязък спад, който вероятно ще унищожи шансовете за „меко кацане“.

От друга страна, ако са доволни, че инфлацията се забавя трайно, те биха могли да задържат лихвите на сегашното ниво и да обмислят намаляване по-късно през следващата година. Така постигането на целта за инфлацията от Фед ще отнеме повече време – може би около 3 години.

А какво ако достигането до целта от 2% не си струва проблемите? Според някои анализатори Федералният резерв трябва да приеме нова цел за инфлацията около 3%. Пауъл и други служители на Фед казват, че увеличаването на целта за инфлацията не е опция.

Предизвикателството за приключване на борбата с инфлацията вероятно ще бъде голяма тема на дебат за централните банкери, когато се съберат на редовната им годишна среща в Джаксън Хол. Речта на Джером Пауъл е насрочена за петък.

Много икономисти все още виждат риск от рецесия през следващата година под тежестта на бързите увеличения на лихвените проценти, които натовариха най-много сектора на имотите, а оттам – регионалните банки. Централната банка повиши своя основен лихвен процент миналия месец до диапазон между 5,25% и 5,5%, което е 22-годишен връх. Този процент влияе върху другите разходи по заемите в цялата икономика, включително ипотеки, заеми за автомобили и кредитни карти.

Други се притесняват, че забавянето на инфлацията ще спре, а потребителските и бизнес разходите ще се ускорят отново през следващите месеци, което отново ще принуди Фед да увеличи лихвите.

Сред икономисти и политици вече бушува дебат за това как Фед трябва да управлява предстоящата фаза. Лагерът на привържениците на бързия ход твърди, че Федералният резерв трябва да държи юздите здраво, за да потисне инфлацията бързо към нивото от 2%, дори ако това доведе до рецесия. Те казват, че постигането на целта за ценовия ръст отнема твърде много време и че това може да подкопае доверието във Фед, особено ако икономиката бъде засегната от нови шокове, които стимулират инфлацията.

Ако това се случи, вероятно ще е необходим още по-болезнен ръст на лихвите, за да се забави инфлацията, както се случи в началото на 80-те години на XX век.

Другият лагер предполага, че централната банка може да вземе поука от бившия председател на Федералния резерв Алън Грийнспан и да достигне целта си от 2% по-бавно. Грийнспан в началото на 90-те години начерта подход, наречен по-късно „опортюнистичен“. Този подход предвижда постепенно достигане на целта от 2%, като се поддържат лихвите на ниво, което може да изглежда малко по-високо от необходимото.

Някои бивши служители на Фед казват, че подходът има смисъл, ако инфлацията спадне под 3% и след това спре да се понижава.

Председателят на Федералния резерв на Ричмънд Том Баркин коментира, че 90-те години на миналия век не са полезен паралел, защото тогава Фед забавяше инфлацията след по-дълъг период, когато тя беше много по-висока. Фед можеше да действа по-бавно тогава, защото обществеността очакваше инфлацията да остане висока. Сега, за разлика от тогава, инфлационните очаквания са различни и хората повече се тревожат от висока инфлация, която може да се задържи.

Представителите на Фед вероятно няма да бъдат търпеливи, ако инфлацията се стабилизира над 3%. Това би било проблем, защото, без по-очевидни признаци на икономическо забавяне, натискът ще дойде от цените. Очакванията са, че основната инфлация – предпочитаната мярка на Фед, ще се насочи към 3,5% в началото на следващата година.

Инфлацията, която продължава да надвишава 3%, може да наложи на Фед да продължи да повишава лихвите. След като инфлацията се забави под това ниво, аргументите Фед да обмисли намаляване на лихвите ще се разгорещят.

Някои икономисти подкрепят вдигането на целта за инфлацията, тъй като цената на свалянето на инфлацията до 2% през следващите две години вероятно ще бъде значително по-висока безработица. С по-висока цел от 3% лихвените проценти биха били по-високи в добри времена, което ще даде на Фед повече възможности да противодейства на евентуални икономически сътресения, като намали лихвените нива.

По-високата цел е популярна и сред демократите, загрижени, че нарастващата безработица или евентуална рецесия биха застрашили перспективите за преизбиране на президента Джо Байдън.

Настоящи и бивши служители на Фед смятат, че промяната на целта сега би била голяма грешка. Централните банки използват ясни инфлационни цели, за да убедят обществеността, че инфлацията ще остане ниска и стабилна, тъй като банките сигнализират предварително как ще реагират в периоди на по-висока инфлация.

Пауъл даде да се разбере, че няма да обмисли повишаване на целта за инфлацията, когато ръстът на потребителските цени е по-силен дори от новата евентуална цел, защото рискува да подбие цялата стратегия.

Според анализатори целта от 2% се е доказала като разумна през последните десетилетия и не е „химера“, която никой не може да постигне.

Относително ниската доходност по дългосрочните държавни ценни книжа предполага, че инвеститорите вярват, че Пауъл ще постигне 2% инфлация в рамките на няколко години. Повишаването на целта до 3% сега почти сигурно ще доведе до сериозни разпродажби на американски облигации.

Някои централни банкери казват, че трябва да се видят по-ясни признаци за забавяне на икономическата активност, за да бъдат убедени, че инфлацията ще продължи да се забавя. Те биха могли да настояват за повишаване на лихвите тази година.

Ключово съображение е „дали икономиката наистина се ускорява през втората половина на 2023 г.“, което може да притисне централните банкери да повишат лихвите над 6% през следващата година, казва Джеймс Булард, който се оттегли миналия месец като председател на Федералния резерв на Сейнт Луис, за да стане декан на бизнес училището в университета „Пърдю“.

Според някои централни банкери, включително и Пауъл, лихвите сега ограничават икономическата активност, като забавят наемането, разходите и инвестициите. Те виждат много по-балансирани рискове сега. Това приближава Фед до последния от трите етапа на затягане на паричната политика.

В първия етап - през 2022 г., централните банкери повишиха лихвите бързо. В началото на тази година те преминаха през втория етап, като започнаха да вдигат разходите по заемите по-бавно, за да избегнат причиняването на ненужна икономическа слабост.

В третия етап фокусът се измества към коригирани спрямо инфлацията лихвени нива. Това означава, че дори ако Федералният резерв задържи своя референтен лихвен процент стабилен, тъй като инфлацията отслабва, ефектът ще бъде същият като при увеличение на лихвите.

Тъй като инфлацията се забавя, „ако не намалим лихвените проценти, в един момент реалният лихвен процент ще продължи да се покачва“, казва президентът на Федералния резерв на Ню Йорк Джон Уилямс в интервю по-рано тази година. Той коментира, че очаква намаление на лихвите през следващата година не поради рязко забавяне, а просто за да се попречи на реалните лихви да станат ненужно рестриктивни.

Федералният резерв под ръководството на Грийнспан нямаше публично обявена цел за инфлация. Конгресът обвини Фед в постигането на „стабилност на цените“, но Грийнспан никога не е дефинирал термина, което го улесни да намалява лихвите при отслабването на икономиката. При наследника на Грийнспан, Бен Бернанке, Фед прие своята официална цел за инфлация от 2% - през 2012 г.

Повечето анализатори очакват намаляване на лихвените проценти с около 1 процентен пункт през следващата година, въпреки че прогнозите са, че основната инфлация ще спадне до 2,6% до края на годината. Повечето анализатори и икономисти са единодушни, че инфлацията ще достигне целта си от 2% до края на 2025 г.

Тези прогнози може да са твърде оптимистични, според Рикардо Трези, бивш икономист от Фед. Повечето обаче смятат, че пътят към „меко кацане“ изглежда по-широк и равен през последните месеци.