Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл е твърде добър политик, за да обяви победа над инфлацията точно сега. В крайна сметка годишният ръст от 3,2% на индекса на потребителските цени за юли все още е над официалната цел на Фед от 2%.
Освен това всеки израз на триумф би се приел като одобрение на „Байдъномиката“. Три обаче е много по-близо до 2, отколкото 9 (годишният темп на ръст на инфлацията в САЩ преди малко повече от година), пише Bloomberg.
По-трудната част от борбата с инфлацията приключи и то без рецесията, която много наблюдатели се опасяваха, че ще настъпи. Това не само е огромно постижение за самия Пауъл, но също така е потвърждение на идеята, че паричната политика е наистина важна.
Програмата на Пауъл за гъвкаво таргетиране на средната инфлация, въведена през август 2020 г., позволи на Фед да остави индекса на потребителските цени да се покачи над 2%, за да възстанови пълната заетост. Това проработи.
Ако се беше оказало, че единственият начин за намаляване на инфлацията е рецесия, този негов залог щеше да се окаже катастрофа. Този път обаче му се получи. Това е впечатляващ резултат за човек, който стигна до един от най-важните постове в света по невероятен начин.
И двамата непосредствени предшественици на Пауъл, Бен Бернанке и Джанет Йелън, бяха изтъкнати академични икономисти, преди да бъдат избрани да управляват Фед. Алън Грийнспан беше по-скоро бизнесмен, отколкото професор, преди да навлезе в политиката, но все пак имаше университетско образование и е защитил и докторска степен.
Пауъл е юрист по образование и инвестиционен банкер по професия. С него Вашингтон се върна към онази ера, когато икономистите като цяло не се ползваха с толкова голямо уважение и централното банкиране се разглеждаше като форма на обикновено банкиране. Това беше работа за практични хора, а не за учени.
Джером Пауъл попадна във Фед по-скоро случайно. Тогавашният президент Доналд Тръмп не се довери на Йелън и искаше да постави свой човек на мястото. Той беше подтикнат да избере прагматичния Пауъл, а не идеологически мотивиран експерт.
Пауъл вече беше в борда на управителите на Фед, назначен от бившия президент Барак Обама. Тогава той зае поста, защото Обама трябваше да попълва много свободни места, а назначението му беше част от компромис с републиканците в Сената.
Пауъл е бил заместник-министър на финансите в администрацията на Джордж Буш-младши. При Обама той се превърна в човек, който обясняваше опасностите от нарушаване на тавана на дълга.
Как да спечелиш уважението и подкрепата на републиканците в Сената, Барак Обама, Доналд Тръмп и Джо Байдън не е нещо, което се преподава в докторските програми по икономика. Ако полуслучайният председател на Фед ни е научил на нещо, то е, че това наистина е въпрос на политическа работа.
Голяма част от работата на Фед за подкрепа на икономиката по време на пандемията стана възможна благодарение на малките инициативи, разрешени от Конгреса. Практическият опит на Пауъл с пазарите му помогна да подготви тези инициативи и – което е по-важно, да ги продаде на Капитолийския хълм, където необичайната комбинация от програми за фискална и парична политика не беше очевиден победител.
Междувременно дирижираното от него „меко приземяване“ на икономиката беше отчасти свързано с лихвените проценти и икономическите модели, но това също се очертаваше като трудна задача за масово комуникиране.
За да забави успешно растежа на цените, Пауъл се нуждаеше от това Фед да забави разходите на американците. За да направи това, той повиши лихвите. Самият Пауъл също съдейства за внасянето на известен страх в страната, като изпрати посланието, че Фед е готов да направи каквото е необходимо, за да намали инфлацията, дори ако това означава задълбочаване на икономическите проблеми.
Както се оказа, поне досега икономическите проблеми не са особено тежки. Една от причините е доверието към Пауъл. Ако общото схващане беше, че той е наемник на администрацията на Байдън, който не би посмял да провали пазара на труда, това нямаше да проработи. Той също така трябваше да успокои пазарите, когато повишаването на лихвените проценти доведе до фалита на Silicon Valley Bank и застраши други големи регионални банки.
Няма модел по учебник как това да бъде постигнато. Ако администрацията твърде много уверява хората, че нищо лошо няма да се случи от политиката за намаляване на инфлацията, тогава те може да не намалят разходите си. В същото време трябва да се предотврати паника, за да се избегне икономически срив.
Не е съвпадение, че много икономисти вярваха, че мекото приземяване е невъзможно; някой, твърде отдаден на абстрактната икономическа теория, може би нямаше да успее това, което Пауъл успя да направи.
Проблемът му сега е, че той повиши очакванията, които всички имат към него. Ако цикълът на затягане на паричната политика беше довел бързо до рецесия, това щеше да е трагедия, но много наблюдатели щяха да го видят като неизбежната цена на инфлацията. Сега, след като Фед успя да свали инфлацията от 9% на 3%, летвата за успех е вдигната. Реалното „меко кацане“ ще е най-трудната му работа досега.
Най-малкото ще бъде трудно да се преодолее напрежението между тези, които се притесняват, че инфлацията не пада достатъчно бързо, и тези, които се притесняват, че ще падне твърде ниско. Последните пет години показаха, че Пауъл е по-скоро умен, широко информиран прагматик и практик, отколкото академик или идеолог. С други думи, той вероятно е правилният човек за работата.