Сметната палата е констатирала документални нередности и пропуски при производството по несъстоятелност и контрола върху работата на синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ).
Това става ясно от одитен доклад на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за периода 2016-2020 г., който е публикуван на сайта на Сметната палата.
КТБ спря работа през юни 2014 г., а лицензът ѝ беше отнет през ноември същата година. В края на април 2015 г. банката беше обявена в несъстоятелност с начална дата на несъстоятелността през ноември 2014 г.
Включването на КТБ в одита на Фонда стана през миналата година по предложение на депутатите от „Демократична България“ Мартин Димитров и Георги Ганев. Самият одит за петгодишния период стартира в края на 2021 г.
Недостатъчен административен капацитет
В доклада на Сметната палата се посочва, че „създадените условия по управление на Фонда (човешки ресурси, целеполагане и вътрешен контрол) не осигуряват в достатъчна степен ефективното планиране и изпълнение на законовите функции на Фонда в производството по банкова несъстоятелност, свързани със защита на интересите на кредиторите и законосъобразното и целесъобразното упражняване на правомощията на синдиците.
Административният капацитет на Фонда остава недостатъчен за изпълнение на обема от дейности, най-вече свързани с производството по несъстоятелност. Това налага компенсирането му чрез използване на външна експертна помощ в различни области
Институцията констатира също така, че няма нормативно изискване за провеждане на особена процедура/и за номиниране на председател и заместник-председател на Фонда, които да се прилагат от Министерския съвет и БНБ.
Във Фонда не е приета и стратегия за управление и не са поставени оперативни цели, което не съответства с принципите и изискванията за вътрешен контрол, добрите практики и вътрешните правила на Фонда.
Сметната палата посочва още, че не е извършена оценка и не са предвидени контролни дейности по отношение на риска от измами.
Положителна констатация в доклада е, че Фондът е постигнал целевото ниво от едно на сто на наличните средства спрямо размера на гарантираните влогове и през одитирания период се наблюдава положителна тенденция във финансовото състояние на Фонда.
Недостатъчен контрол на синдиците
В доклада е записано, че през периода на проверката не е е осъществен достатъчно ефективен контрол относно упражняването правомощията на синдици на банка в несъстоятелност. Фондът не е спазил и собствената си политика по банкова несъстоятелност и ранни интервенции и не е разработил и одобрил план за действие при поемане и контрол на банка с отнет лиценз.
При назначаването на новите двама синдици на „Корпоративна търговска банка“ (КТБ) АД през ноември 2015 г. не е прилагана одобрената процудура на Фонда за избор на синдик. В резултат за синдик с правомощия по управление на маса на несъстоятелността в размер на над един милиард лева е назначено лице, което не притежава предходен опит в процеса по несъстоятелност (вкл. банкова и/или търговска), както и професионален опит в банка, констатира се в документа. Лицата, които са назначени за синдици на КТБ тогава, са добавени месец по-рано в списъка на БНБ.
Сметната палата е преценила, че Фондът е осъществявал контрол върху дейностите по запазване и попълване на масата на несъстоятелността на банката. На Фонда му е предоставяна периодично обобщена информация, но не са постигнати прогнозираните резултати за попълване на имуществото на банката в несъстоятелност.
Забавяне на ликвидационния баланс
В доклада се посочва, че има и значително забавяне на оценката на вещите и имуществените права на банката и изготвяне на ликвидационния баланс спрямо първоначално определения срок - 13.11.2015 г. (с почти 9 месеца, след четирикратно удължаване с решения на управителния съвет на Фонда по искане на синдиците).
Увеличаването на сроковете и увеличаването на възнагражденията за оценката на вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността на КТБ са разрешени от Фонда на база постъпили искания от синдиците и въз основа на съдържащите се в тях мотиви. Оценки на отделни активи обаче не са налични, пише в доклада. Не са открити и описи на договорите и вземанията на банката.
Според Сметната палата контролът на Фонда върху дейностите по осребряване на имуществото на КТБ АД (н.) не е достатъчно ефективен. Програмата за осребряване е променяна и допълвана 57 пъти, а синдиците са поискали да работят с външен оценител без да съберат най-малко три оферти от експерти, за да изберат този с най-ниска предложена цена.
Фондът не е контролирал и анализирал резултати от осъществени продани и как са се отразили на общия размер на дълга и доколко начина и подхода на синдиците за събиране на вземанията е законосъобразен, целесъобразен и в интерес на кредиторите на КТБ, заключава се в доклада.
Има различия и при оценката на степента на удовлетворяването на кредиторите на фалиралата банка, като според доклада от общо 3,7 млрд. лева, които Фондът е изплатил на гарантираните вложители, три четвърти не са му възстановени.
Към 31.12.2021 г. разходите по несъстоятелността на КТБ са в общ размер на 99,277 млн. лева и представляват почти 7 на сто от общата стойност на набраните парични средства от осребреното имущество на банката, оценяват от Сметната палата.
20:05 | 08.08.23 г.
