Печалбата на банковата система в България към 30 юни е 1,7 млрд. лв., нараствайки с 672 млн. лв. (66%) повече на годишна база, показва статистиката за представянето на банковия сектор, която Българската народна банка (БНБ) публикува всеки месец.
Начислените разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на миналия месец възлизат на 184 млн. лв. (при 190 млн. лв. за първата половина на 2022 г.). Това намаление съответства на тенденцията на спад на заделените провизии и намалелите разходи за обезценка на финансови активи през миналата година и през май, въпреки че банките започват да обръщат все повече внимание на финансовото състояние на клиентите си, което се влияе от инфлацията и очакваното повишение на лихвените проценти по заемите.
В централната банка изчисляват, че през второто тримесечие на тази година активите на банковата система се увеличават с 466 млн. лв. (0,3%) и в края на юни достигат 161,1 млрд. лв. Спрямо края на март нарастват кредитите и авансите, а делът им в структурата на активите се увеличава от 61,1% до 65%.
Позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане намалява вследствие на спада на паричните салда в централни банки и делът ѝ се понижава от 20,4% до 15,9%. В края на периода дълговите ценни книжа заемат 15% от активите на банковата система (при 14,4% в края на март).
Отношението на ликвидно покритие в края на юни е 225,6% при 238,2% в края на март.
По данни на БНБ ликвидният буфер е 46,9 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 20,8 млрд. лв. (при съответно 49,1 млрд. лв. и 20,6 млрд. лв. в края на март).
Брутните кредити и аванси на тримесечна база нарастват с 6,4 млрд. лв. (6,3%) до 108 млрд. лв. При вземанията от кредитни институции увеличението е с 3,1 млрд. лв. (23,8%) до 16,3 млрд. лв.
В централната банка отчитат, че брутният кредитен портфейл нараства с 3,3 млрд. лв. (3,7%) до 91,7 млрд. лв., като в структурата му е отчетено увеличение при всички сектори.
Кредитите за домакинства на тримесечна база се увеличават с 1,4 млрд. лв. (4%), при фирмите растат с 1,2 млрд. лв. (2,6%), при други финансови предприятия – с 610 млн. лв. (8,6%), а за сектор държавно управление – със 111 млн. лв. (12%).
В края на юни брутните необслужвани кредити и аванси възлизат на 4,10 млрд. лв. (при 4,12 млрд. лв. в края на март), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 3,80% (при 4,05% в края на март). При представяне на показателя в широкия обхват (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани кредити и аванси е 3,13% в края на второто тримесечие и се запазва без промяна спрямо отчетения в края на първото тримесечие.
Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на юни е 2,07 млрд. лв. (при 2,05 млрд. лв. в края на март), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 1,98% (при 2,09% в края на март).
През второто тримесечие на 2023 г. спестяванията в банковата система се увеличават с 943 млн. лв. (0,7%) и в края на юни достигат 138,5 млрд. лв. Нарастват депозитите на домакинства (с 1,5 млрд. лв., 1,9%) и тези на кредитни институции (с 1 млрд. лв.,11,2%).
Намаляват спестяванията на бизнеса (с 644 млн. лв., 1,5%), на други финансови предприятия (с 526 млн. лв., 11,1%), както и тези на сектор държавно управление (с 348 млн. лв., 7,7%).
Собственият капитал в баланса на банковата система в края на второто тримесечие възлиза на 18,3 млрд. лв., с 893 млн. лв. (5,1%) повече спрямо края на март. Нарастването му е обусловено главно от повишението на печалбата през отчетния период.
17:02 | 31.07.23 г.
