Защо Английската централна банка заслужава съчувствие

Английската централна банка (АЦБ) се намира в сложна ситуация преди заседанието на Комисията по парична политика тази седмица, заедно с друга институция от подобен ранг - Японската централна банка (ЯЦБ).

Измежду големите световни централни банки и двете са изправени пред най-сложните предизвикателства в областта на паричната политика, пише Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy, за Bloomberg. За разлика от Японската централна банка обаче, която предприе действия миналата седмица и е в състояние да ограничи непосредствените щети от колебанията по политиката и възможните грешни стъпки, Английската централна банка не разполага с лукса на времето да експериментира с политически реакции.

Дори и да отговори на пазарните очаквания в четвъртък, повишавайки лихвения си процент с 25 базисни пункта, в съответствие с това, което направиха Европейската централна банка и Федералният резерв миналата седмица, тя остава изложена на по-неравна посока на инфлацията, по-сериозна политическа критика и отслабваща инерция на растежа на британската икономика.

Трябва да се признае, че през последните седмици АЦБ отбеляза някои положителни развития. По-добрите от очакваното данни за инфлацията, публикувани на 19 юли, най-вече породиха надежди за по-благоприятна посока към дезинфлация занапред. Това доведе до понижение на пазарните лихвени проценти, които вече бяха повлияни от оптимизма за меко приземяване в САЩ.

Тези положителни бележки обаче не са достатъчни, за да компенсират следните неудобни реалности:

• Обединеното кралство все още има най-високата инфлация сред икономиките от Г-7 - 7,9%.
• Въпреки 12-те последователни повишения на лихвените проценти, през юни Английската централна банка беше принудена да ги увеличи с 50 вместо с 25 базисни пункта, което е необичайна стъпка на такъв късен етап от затягането на паричната политика.
• Предизвикателството около насочването на политиката ѝ е в пъти по-голямо от това, пред което са изправени другите централни банки поради по-голямата вътрешна икономическа и финансова чувствителност.
• В отговор на политическия и друг натиск АЦБ обяви извършването на независим преглед на своите "прогнози и свързаните с тях процеси във времена на значителна несигурност".

Тези предизвикателства са особено смущаващи за централна банка, която първа сред своите колеги (ЕЦБ и Фед) призна грешката си да определи инфлацията като "преходна". Тя беше и първата, която започна цикъла си на повишаване на лихвените проценти за борба с високата инфлация. Банката остава най-прозрачна по отношение на предизвикателствата, свързани с растежа и инфлацията.

В действителност АЦБ е изправена пред по-тежки изпитания в сравнение с другите две големи централни банки поради четири основни фактора:

• По-силна съпротива на части от работещите срещу по-нататъшното намаляване на заплатите, за което свидетелства комбинацията от най-висок номинален ръст на заплащането и масови стачки.
• Смущения във външнотърговските отношения след Brexit, които забавят веригите за доставки и ги правят по-малко рентабилни.
• По-ниска степен на гъвкавост във вътрешната икономика, допринасяща за дългогодишните предизвикателства пред производителността.
• Ограничена подкрепа в сравнение с усилията на САЩ и, в по-малка степен, на еврозоната от страна на правителството за подобряване на предлагането.

Комбинацията от тези фактори предполага, че е малко вероятно през следващите месеци АЦБ да изпита значително облекчение. Освен това тъй като не получава достатъчна подкрепа от правителството и други източници за увеличаване на предлагането, централната банка е изправена пред неудобен политически избор: да търпи твърде високата инфлация още дълго или по същество да действа самостоятелно още по-силно изразено, рискувайки по-дълбока ипотечна криза, която може да разстрои страната в икономически, финансов и социален план.

Едно от потенциалните предимства на АЦБ в Г-7 е, че тя не е изправена пред политическото предизвикателство на ЯЦБ, която през следващите тримесечия трябва да излезе от продължителния режим на контрол на кривата на доходността (ККД), причиняващ икономически и финансови изкривявания. Макар че това по същество е трудна и несигурна политическа маневра, която при неправилно провеждане може да подкопае вътрешната финансова стабилност и икономическото благосъстояние, съществува риск тя да осигури ограничено облекчение за АЦБ. Защото, допринасяйки за по-висока доходност на държавните облигации в развитите страни и възможни принудителни продажби от страна на японските инвеститори на чуждестранни ценни книжа, едно лошо управление на излизането на ККД от страна на Японската централна банка може да усложни и без това сложната ситуация, пред която е изправена Великобритания.