Търсенето на заеми сред компаниите в еврозоната отбеляза най-силния си спад до момента през второто тримесечие, а това е ясен индикатор, че продължилата вече година кампания на Европейската централна банка (ЕЦБ) за повишаване на лихвите се отразява на икономиката на държавите от еврозоната, пише Bloomberg.
Според проучването на ЕЦБ за банковото кредитиране, публикувано във вторник, спадът, който е „значително по-силен“ от очакванията на кредиторите, е отчетен паралелно с допълнителен спад в търсенето на ипотечни и други потребителски кредити.
Проучването, което се провежда от 2003 г. насам, отчита данните за тримесечие и представя нагледно как безпрецедентните мерки на ЕЦБ за борба с инфлацията се отразяват на кредитирането в последно време – ключов индикатор, чрез който регулаторът се стреми да забави инфлацията до 2%, без да спъва и без това затруднената икономика .
Освен спада на търсенето данните показват също, че банките в еврозоната са затегнали и критериите, които прилагат за отпускане на кредити на компании и домакинства поради по-високите разходи за финансиране и по-слабата икономика. Отделно проучване от вторник разкри, че бизнес перспективите в Германия остават влошени и този месец, след като през зимата икономиката на страната навлезе в рецесия.
„Натрупаното нетно затягане от началото на 2022 г. до момента е значително“, заявиха от ЕЦБ, отбелязвайки, че кредиторите очакват допълнително затягане през третото тримесечие.
Въпреки че резултатите от предишния набор от проучвания бяха подложени на засилен контрол на фона на опасенията от разпространение на проблемите след фалита на Credit Suisse, проучването продължава да бъде ключов фактор при вземането на решения за политиката. ЕЦБ е готова да повиши депозитната лихва с още четвърт пункт до 3,75% в четвъртък, като не е изключено и още едно допълнително последно повишение след това.
Проучването почти не промени мнението на пазара за това накъде се движат лихвите. Трейдърите са напълно подготвени за тазседмичната планирана промяна от страна на регулатора и смятат, че има голям шанс за още едно повишение до края на годината.
Тъй като банките имат водеща роля във финансирането на икономиката, оценката на начина, по който те реагират на по-високите лихвени проценти „е задача от първостепенна важност за ЕЦБ“, коментира главният икономист Филип Лейн на 12 юли.
„Промяната, отчетена в банковото кредитиране, изглежда няма да е достатъчна, за да откаже ястребите от искането за окончателно повишение или да предостави на гълъбите по-стабилна позиция, от която твърдо да настояват за пауза“, смята Дейвид Пауъл, старши икономист за еврозоната в Bloomberg.
И ефектът може да не е същият, както в миналото. Както обсъдиха представителите на заседанието на ЕЦБ през юни, по-дългите периоди, в които лихвите по ипотечните кредити остават фиксирани и по-бавното увеличаване на размера на плащанията на кредиторите по депозитни сметки може да забавят прехвърлянето на ефекта от по-строгите условия за кредитиране върху домакинствата.
Централните банкери също трябва да определят доколко тези по-строги кредитни стандарти засягат икономиката като цяло и, в крайна сметка, инфлацията. Вицегуверньорът на ЕЦБ Луис де Гиндос коментира по-рано този месец, че „вече започваме да усещаме въздействието върху отделни сфери от реалната икономика“.