Българската народна банка (БНБ) запазва нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в България, в размер на 2% през третото тримесечие на 2024 г., колкото е определен за четвъртото тримесечие на тази година и първото и второто тримесечие на 2024 година, съобщи пресцентърът на банковия регулатор.
При определяне на нивото на антицикличния буфер се отчитат както референтният индикатор, така и насоките на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и други показатели, които централната банка е преценила за подходящи за отразяване на цикличния системен риск.
В оценката на БНБ, направена в съответствие с Наредба №8 за капиталовите буфери, е отразено комбинираното изискване за буфер, ограниченията върху разпределенията и препоръката за допълнителен собствен капитал.
От централната банка посочват, че по отношение на данните, свързани с референтния индикатор, към края на първото тримесечие на 2023 г. съотношението кредит/БВП, изчислено според публикуваната на интернет страницата на Българската народна банка методология, възлиза на 80,1%. Отклонението на показателя от дългосрочния тренд е отрицателно (-33,8 процентни пункта), което съответства на нулева стойност на референтния индикатор за антицикличния буфер.
От централната банка обясняват, че стандартният показател за отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочния тренд не отразява адекватно тенденциите в цикличните рискове, при оценката за нивото на антицикличния буфер се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.
БНБ напомня, че кредитната активност се запазва висока в условията на текущите силно отрицателни стойности на реалните лихвени проценти и високо ниво на капиталова адекватност и ликвидност в банковата система и тези фактори стимулират съответно търсенето и предлагането на кредити.
От банковия регулатор предупреждават, че през следващите месеци протичащият глобален процес на затягане на паричната политика ще започне да ограничава кредитната активност в страната, като пренасянето му върху лихвените проценти по кредитите ще се ускори, включително под влияние на започнатия от БНБ процес на увеличение на минималните задължителни резерви от средата на 2023 г.
Въпреки че това би смекчило ефектите, които продължителните периоди на висок кредитен растеж създават по отношение на задлъжнялостта и акумулирането на кредитен риск в баланса на банковата система, кредитният риск се запазва изострен в непосредствен план. Предвид колебанията на енергийните цени, рисковете от проблеми във веригите за доставки и очакваното забавяне на външното търсене, способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните заеми и на разходите за обезценки.
От централната банка прогнозират, че тенденцията на повишение на лихвените проценти ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите. Затова те изискват от банките да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност, към своевременно и адекватно провизиране и към капиталово планиране, което да отчита развитието на рисковете в икономическата среда.
Припомняме, че през 2021 г. БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1% от 1 октомври 2022 г. и на 1,5% от 1 януари 2023 г., като през септември миналата година нивото на антицикличния капиталов буфер бе увеличено допълнително на 2% в сила от 1 октомври 2023 г.
В централната банка отчитат трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, затова предполагат, че ниво от 2% през третото тримесечие на 2024 г. на антицикличния капиталов буфер ще засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.
10:40 | 16.06.23 г.
