Изплащането на 500 млрд. евро заеми на ЕЦБ поставя италианските банки на мушка

Европейската централна банка (ЕЦБ) е напът да тества устойчивостта на банковата индустрия, като накара кредиторите да изплатят обратно около половин трлн. евро евтини заеми от времената на пандемията – и то наведнъж.

Макар че около 4 трлн. евро излишна ликвидност във финансовата система би трябвало да ограничи цялостното въздействие на гигантското изплащане, отделни компании и държави могат да усетят по-голям натиск, казват икономисти и анализатори. По-малките италиански кредитори предизвикват най-голяма тревога, а гръцките банки не изостават много по-назад.

Неизплатените заеми на Италия по програмата TLTRO (целеви дългосрочни операции по рефинансиране) на ЕЦБ са повече от излишните пари, които кредиторите ѝ съхраняват в ЕЦБ, което означава, че някои от банките ще трябва да привлекат пари от другаде, за да изплатят заемите. Излишните резерви на гръцките кредитори като цяло се равняват на това, което те дължат на ЕЦБ.

Тъй като матуритетът на TLTRO заеми за 476,8 млрд. евро изтича на 28 юни, определени компании в Германия, Франция или други държави от еврозоната също могат да усетят трудности, смята Райнхард Клюзе, икономист в UBS Group. „В Италия или Гърция агрегатите са ясни“, казва той. „Но дори и в други страни може да има банки, които са взели заеми, надвишаващи резервите им в ЕЦБ“.

Централната банка оставя TLTRO заемите да изтекат, за да помогне за свиването на раздутия си баланс – а и целта на механизма да позволи на банките да се справят с бурята Covid-19 приключи. Самите представители на ЕЦБ обаче са загрижени относно косвеното въздействие на по-високите разходи по заеми върху кредиторите с най-ограничен достъп до паричните пазари.

Банковият надзорник на ЕЦБ Андреа Енрия каза миналия месец, че някои компании са „съществено зависими“ от TLTRO заемите.

На италианските банки може да им се наложи да привлекат около 35 млрд. евро през 2023 г. и още 75 млрд. евро, за да се подготвят за повече изплащания на TLTRO заеми през следващата година, показват оценки на NatWest Markets. „Някои институции, най-вероятно по-малките банки, ще изпитат недостиг на пари дори в краткосрочен план“, пишат Джоан Спадигам и други стратези на NatWest в бележка до клиентите.

Добрата новина е, че кредиторите имат много възможности за алтернативно финансиране: единият е пазарът на репо сделки, където компаниите си дават заеми една на друга на обезпечена основа. Банките могат също така да се обърнат към пазарите на облигации, за да запълнят всякакви пропуски или да изберат да приберат парите си от падежиращи облигации, които притежават.

„Банките разчитаха по-скоро на излишната ликвидност през последните няколко години отколкото на алтернативни начини за финансиране като пазара на търговски ценни книжа, пазара на обезпечени облигации и дългосрочните репо сделки“, казва Франк Гаст, управляващ директор в Eurex Repo. „Сега виждаме повече дългосрочно финансиране в репо сделки за три-, шест-, девет- и 12-месечни периоди“.

За някои това е доказателство, че по-малките европейски банки въвеждат резерви за живота си след края на TLTRO програмата.

Италианските банки, търсещи пари на пазарите за репо сделки, където могат да бъдат ползвани обезпечения като държавни ценни книжа в замяна на ликвидност, може да намерят много желаещи кредитори, тъй като ликвидността остава висока. Въпреки това те все пак ще трябва да подсладят сделките, за да привлекат финансиране, смятат стратезите на UniCredit, според които италианските репо лихви ще се повишават с 5 до 10 базисни пункта над лихвения процент на ЕЦБ по депозитите.

Повече пари?

Анализаторите се съмняват, че ЕЦБ ще въведе нов механизъм, за да успокои банките, дори ако се окажат изключени от пазарите за частно финансиране. Повечето икономисти, анкетирани от Bloomberg този месец, не очакват ЕЦБ да предложи ново дългосрочно финансиране след прекратяването на TLTRO програмата.

Ръцете на централната банка са вързани от огромното количество излишна ликвидност, което вече отслабва въздействието на затягането на паричната политика. Дори след като се вземат предвид повечето изплащания на TLTRO и свиващият се портфейл от облигации на ЕЦБ, излишната ликвидност може да се окаже около 3,5 трлн. евро до края на 2023 г., при всички останали равни условия. Това е само с около 15% под настоящите нива.

„Да започнем да въвеждаме мерки за противодействие на намаляването на баланса в този момент би било странно“, казва Юси Хилянен, стратег в SEB.

Председатекят на ЕЦБ Кристин Лагард изглежда също омаловажи тази перспектива след последното заседание по паричната политика на централната банка, като каза, че стандартни механизми остават налични. Тя имаше предвид инструменти, които осигуряват ликвидност на седмична и тримесечна база: MRO (основни операции по рефинансиране) и LTRO (операции по дългосрочно рефинансиране). Лихвите по тези улеснения са с 50 базисни пункта над лихвения процент по депозитите на ЕЦБ и по-малките кредитори, принудени да ги използват след изплащане на TLTRO заеми, биха усетили спад на печалбата.

Поради това не всички изключват възможността ЕЦБ да се намеси в подкрепа на затруднените банки дори ако предоставянето на свежа ликвидност изглежда противоречи на борбата с инфлацията. „Ако ЕЦБ иска да играе на сигурно, тя ще предложи нови операции по дългосрочно рефинансиране на малко над или под лихвения процент по депозитите“, казва Клюз от UBS. „Става въпрос за управление на риска“.