Да се използват всички данни, с които се измерват емисиите с въглероден отпечатък при оценка на проектите на клиентите, но да се направи и собствено прочуване, за да се прецени дали не са преувеличени. Този съвет на банкерите даде Филип Феранте, генерален мениджър корпоративно устойчиво развитие в КВС Group, на Финансов форум „Иновации“, организиран от асоциация Банка на годината, на който се дискутира ролята на банките в процеса на трансформация към трите стълба на устойчивата икономика. Той поясни, че на база на ESG отчети, представящи отпечатъка върху околната среда, корпоративната социална политика корпоративното управление, банките вече налагат стандарти, които налагат преструктуриране на бизнеса.
„Екологичните рискове се превръщат във финансови и това се отразява на всички изисквания, които влияят върху капитала за качеството на кредитите. Затова регулаторите се фокусират не само върху климатичните промени, но и върху финансовите рискове. Кредитните агенции оценяват по ESG въздействието върху природата, но обръщат внимание на социалното и демографското развитие“, коментира Феранте в контекста на европейската Зелена сделка.
Информацията на данните
Той подчерта, че финансирането при прехода към по-устойчиво бъдеще банките дават нов модел с холистичен поглед за развитие на икономиката с промяна на живота и бизнеса.
„В Източна Европа разчитаме на вътрешните оценки за събиране на данни и за това се използва изкуствен интелект, а в Западна Европа за информация се разчита повече на външни източници по индиректен начин. Регулаторите заеха ключова територия защо са необходими повече данни“, коментира Петър Андронов, главен изпълнителен директор на бизнес ресор „Международни пазари“ на KBC, отговарящ за България, Унгария, Словакия и Ирландия, и председател на надзорните съвети на ОББ и ДЗИ. Според него инвеститорите и участниците на финансовите пазари са по-взискателни към данните, отколкото регулаторите. Банкерът даде пример с организирането на роуд шоу и подчерта, че на всяко такова събитие най-много въпроси на инвеститорите задават за ESG.
Андронов потвърди, че кредитирането поскъпва, когато клиентите не отговарят на стандартите. По думите му капиталовите пазари не чакат регулациите, а през кредитните агенции инвеститорите се ориентират за качеството на данните, свързани с финансовата устойчивост.
Според Димитриос Горанитис, съдружник в "Делойт Централна Европа" – глобален лидер за банков и регулаторен риск, рейтинговите агенции дават добра информация, която помага на банките да вземат решение за финансиране, инвестиции и избор на проекти, които да подкрепят.
Изискванията на ESG
Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк", смята, че въвеждането на стандарти в процеса на трансформация на бизнеса е задължително условие, затова настоява при жилищното кредитиране банките да са улеснени с ползването на регистър на сградите, в който да е отразена енергийната им ефективност. Тя подчерта, че регистърът не е попълнен, а банките са длъжни да прилагат стандарта, а клиентите все още не го възприемат като добавена стойност и не са готови да платят цената на банковия продукт.
Минчева обаче е на мнение, че при издаването на зелена ипотека с оценка на енергийната ефективност наличието на регистри и сертификати ще стане задължителна част от сделките.
Петър Андронов посочи, че се стига до заместващи данни за състоянието на строителството при по-старите сгради, защото „само при новото строителство има данни, че се спазват енергийните стандарти“. Банкерът поясни, че тук е ролята на консултантските отдели в банките, които съветват клиентите.
Каталин Крецу, генерален мениджър на Visa за България, Румъния, Хърватия и Словения, съобщи, че събирането на данни помага да се изчисли какво е въздействието върху природата при ползването на банкови карти.
Димитриос Горанитис попита Цветанка Минчева, като член на Асоциацията на банките в България, дали не се обсъжда създаването на ESG регистри, на което тя отговори, че това е добра идея, за да разчитат банките на структура, която ще е още един източник на информация.
Регулации за зелени инициативи
Тамаш Хак Ковач, главен изпълнителен директор на Банка ДСК, коментира, че при прилагането на зелени политики от банките трябва да се спазват регулациите, като очакванията на Европейската централна банка са да се запази стойността на активите, докато зелените инициативи изискват се прилагат по-гъвкави мерки. Той се надява регулациите да са съобразени с екосистемата, като се обсъди ритъмът на съгласуване.
Като пример за добро сътрудничество, от което печели обществото, той даде проекта с разработената система на Столична община за валидиране на пътуването в градския транспорт, с която се увеличава неговото ползване и това има екологичен ефект.
Филип Феранте подчерта, че регулаторите „тласкат банковия сектор да промени обществото, тъй като банките имат влияние върху населението“.
Цветанка Минчева посочи, че от сделките през третото тримесечие на миналата година 80% от тях са свързани с проекти за възобновяеми източници, а в други изисквания към доставчиците стимулират бизнеса да прилага кръгова та икономика.
Георги Заманов, главен изпълнителен директор на "Алианц Банк България", смята, че все още банките са длъжници на обществото при използването на инвестиции и е убеден, че корпоративните промени трябва да се прилагат творчески, а не да се копират, като целта е да се придаде нова стойност на икономиката.
Ангел Матеев, директор Банкиране на дребно в Пощенска банка, отчете, че кредитната институция още преди 15 години прави първия зелен борд, с който се постига отговорно кредитиране.
Той се надява, че с предстоящи промени от Европейския банков орган, свързани с изискванията за капитал при преоценка за зелени проекти, ще се предвидят портфейлни гаранции с повече ресурс, за да се запази банковата стабилност.
Филип Феранте посъветва банкерите да се обърнат към регулаторите с послание да правят стрес тестове като определят рисковете, като вземат предвид капиталовия еквивалент. Каталин Крецу добави, че целта е да се намалят разходите и те да станат по-допустими, от което ще спечелят клиентите.
Оценка с изкуствен интелект
Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на БОРИКА, обяви, че AI е алгоритъмът на новата технологична революция. Според него изкуственият интелект дава тласък в дигиталното бъдеще на финансовия бизнес. Той напомни, че технологии с AI се използват при скоринговите системи за остойностяване на риска за клиентите на финансовите институции. И това е доста по-сложно, отколкото при стандартните модели. Той предрече бъдеще на изкуствения интелект при структурирането на оценката за клиента и неговото обслужване.
Иновации в плащанията
При откриването на форума Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, подчерта, че финансовият сектор в Европа и у нас безспорно е една от сферите, в които иновациите се развиват най-бързо и дават най-силно отражение върху динамиката на продуктите и услугите.
Тя обърна внимание, че след провежданите от националните и европейски регулатори политики има трайно и стабилно намаление на измамите при плащанията.
По думите ѝ данните в наскоро публикувания от Европейската централна банка доклад на тази тема, обхващащ периода 2020 г. – 2021 г., показват, че през 2021 г. е достигнато най-ниското ниво на дела на измамите при картовите плащания в Европа спрямо общата стойност на извършените картови плащания, откакто е започнало събирането на данни за тази статистика през 2008 г. – а именно по-малко от 0,03%.
„По-конкретно, стойността на измамите при картовите плащания, инициирани от разстояние (т.е. чрез виртуални ПОС терминали), е намаляла с 12% през 2021 г. спрямо 2020 г., след като се внедриха стандартите за задълбочено установяване на идентичността на платеца“, посочи Нина Стоянова. Тя съобщи, че с 42% през 2021 г. спрямо 2020 г, са намалели измамите с подправени карти на физически терминали (напр. под формата на използване на фалшифицирани платежни карти в магазини или на банкомати), след масовото внедряване на чип и ПИН стандарти за сигурност и почти е изкоренило подобен тип измами в Европа.
19:42 | 07.06.23 г.
