Инвеститорите не трябва да разчитат на край на безпрецедентната серия от увеличения на основните лихви от Европейската централна банка (ЕЦБ) през юли, както повечето икономисти в момента прогнозират, заяви Мартинс Казакс, член на управителния съвет на регулатора.
„Не мисля, че все още е толкова ясно“, каза ястребово настроеният латвийски централен банкер пред Bloomberg в разговор по телефона. „Все още имаме доста още работа и ще са необходими допълнителни увеличения на лихвените проценти, за да се укроти инфлацията“.
Поглеждайки още по-напред, той описва пазарните залози разходите по заемите да бъдат понижени през пролетта на следващата година като „значително преждевременни“.
Забележките са най-твърдите, откакто ЕЦБ забави темпа на увеличението миналата седмица, докато в същото време заяви, че не следва примера на Федералния резерв, отваряйки вратата за пауза. Повечето от 26-те членове на управителния съвет потвърждават позицията на председателя Кристин Лагард, че има още работа за вършене.
Анализаторите, анкетирани от Bloomberg, очакват още две увеличения от по четвърт пункт, с което основната лихва ще стигне връх от 3,75% през юли. След като предпочитаният от централните банкери показател за инфлацията се забави през април за пръв път от 10 месеца, инвеститорите очакват лихвите да бъдат повишени поне още веднъж.
В свое изказване словашкият централен банкер Петер Казимир каза, че битката с инфлацията „далеч не е спечелена и има още много работа“.
За Казакс стратегията, с която инфлацията трябва да се върне до целта от 2% от 7% миналия месец, е двустранна.
„Първо е повишаването на лихвите и, разбира се, не знаем къде е крайната лихва“, казва той. „Другото е да поддържаме тези лихви на високи и достатъчно ограничителни нива“.
Това би изключило всяко предстоящо намаление на разходите за заеми, когато т.нар. крайна лихва бъде достигната. ЕЦБ не прогнозира рецесия в еврозоната тази година – нещо, което може да изисква по-разхлабени настройки на политиката.
Тъй като икономиката се представя по-добре от очакваното на фона на войната на Русия в Украйна и последвалото влошаване на инфлационния шок, според Казакс рискът от свръхзатягане продължава да е по-малък от твърде малкото действия.
„Трайно високата инфлация е по-голям проблем за обществото от сравнително кратка и плитка рецесия“, казва той. „Провалът в удържането на инфлацията ще бъде провал, тъй като тогава политическият отговор при втория опит ще трябва да е много по-затегнат“.
Един фактор, който някои анализатори предполагат, че може да отклони ЕЦБ от курса през следващите месеци, е период на намаляване на лихвите от Фед, ако икономиката на САЩ се поддаде на спад.
Според Казакс обаче е възможно разходите по заемите да се увеличат или да се стигне до пауза дори ако САЩ се насочат в обратна посока, в зависимост от обстоятелствата.
„Двигателите на инфлацията в САЩ и еврозоната са донякъде различни и това може да изисква различни избори по отношение на политиката в даден момент от времето“, казва той. „Затова не бих го изключил, но си остава спекулация“.