Европейците теглят милиарди от банките заради изоставащите лихви по депозитите

Европейските спестители теглят все повече пари от банките и търсят по-висока доходност, тъй като кредиторите се съпротивляват да плащат повече по депозитите.

Тенденцията се прояви по-отчетливо, след като някои от най-големите кредитори в региона очертаха печеливш старт на годината на фона на т.нар. феномен „bank walk“ – бавен, но забележим отлив на пари от клиентите, пише Ройтерс.

Банките не губиха време да вдигнат лихвите по кредитите, след като централните банки повишиха техните лихвени нива, но повечето забавиха повишаването на лихвите по депозитите на клиентите им. Това повиши печалбите на много големи банки над очакванията на анализаторите.

Клиентите обаче ясно декларираха недоволството си, което повдигна нови въпроси относно дългосрочната стабилност на сектора.

„Традиционните банки трябва да решат дали да максимизират възвръщаемостта си, като поддържат лихвите по депозитите възможно най-ниски, или да дадат приоритет на ликвидността и стабилността си, като увеличат лихвите и задържат средствата на клиентите“, коментира Никола Маринели, асистент по финанси в Regent's University London.

Фондовете на паричния пазар са популярни сред спестителите, които търсят по-голяма възвръщаемост заради високата инфлация.

През последните години възвръщаемостта на тези фондове съвсем малко надминаваше лихвите по депозитите. Деноминираният в стерлинги Crane индекс на фондовете на паричния пазар отчете 7-дневна годишна доходност от 4,12% към 25 април. За сравнение, някои банкови лихви гравитират около 1%. Деноминираният в евро еквивалент е 2,81%.

Данните от Refinitiv Lipper показват, че нетните потоци към фондовете на европейския паричен пазар през март надвишават 34 млрд. евро, с което това стават най-търгуваните активи през месеца.

Fidelity International отчита 8% годишно увеличение на потока от пари към фондовете на паричния пазар на своята инвестиционна платформа между 1 януари и 26 април.

Достатъчна ликвидност

Висшите банкери поне засега пренебрегват заплахата от отлив на средства. В Европа все пак хората са по-склонни да зарежат съпрузите си, отколкото банките, отбелязва агенцията.

Когато е попитан за спада от 1,6% на депозитите през първото тримесечие, главният изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орсел коментира, че банката има толкова стабилна ликвидна позиция - с коефициент на покритие от 163%, че може да си позволи да преследва рентабилността при управлението на своята депозитна база.

По-широкият спад на депозитите може също така да помогне на банките да балансират задълженията си - главно това, което дължат на вложителите, срещу бъдещ спад в техните активи, тъй като търсенето на заеми показва признаци на забавяне.

Заемодателите обаче ще трябва и да гарантират, че разполагат с достатъчно ликвидност и капитал, за да покрият заемите, които внезапно могат да се влошат. Повечето банки се хвалят с нива на ликвидност и капитал над регулаторните изисквания, но сривът на американския кредитор Silicon Valley Bank и швейцарската Credit Suisse са предупредителни истории за това какво може да се случи, когато клиентите изоставят банките си с по-бързи темпове.

Тегления

Във Великобритания клиентите на NatWest са изтеглили 11,1 млрд. паунда през първите три месеца на годината. Депозитите на HSBC, с изключение на еднократните входящи потоци, намаляват с 10 млрд. долара до 1,6 трлн. долара, а Barclays and Lloyds Banking Group регистрират спад от, съответно, 5 млрд. долара и 2,2 млрд. долара.

В Германия данните на Bundesbank показват, че депозитите на домакинствата са намалели с близо 8% спрямо година по-рано, като при Deutsche Bank, най-голямата банка в страната, има спад от 4,7%. Банката приписва тегленията на страховете от банкова криза заради фалитите в САЩ и проблемите на Credit Suisse в Швейцария.

Главният финансов директор Джеймс фон Молтке признава обаче, че по-голямата конкуренция с "някои ценово чувствителни депозити, напускащи банката" и по-високодоходните алтернативи на депозитите също играят роля за тенденцията.

Френската BNP Paribas отчита по-скромен спад на депозитите през първото тримесечие, а испанската Santander е единствената голяма европейска банка с 6% ръст за същия период.

Някои законодатели критикуват банките заради несъответствието между лихвите по кредитите и депозитите. „Става въпрос за рентабилност. Става дума за запазване на вашите собствени печалби. Не е ли това отговорът?“, коментира британският депутат Анджела Ийгъл по време на изслушване на банкови шефове в британския парламент през февруари.

Главният изпълнителен директор на HSBC Ноел Куин тогава определи загубата на депозити като „нищо значително“, а Анди Халфорд, главен финансов директор на Standard Chartered, коментира, че хората ще дадат приоритет на сигурността пред лихвите.