Швеция увеличи лихвата с нови 0,5 процентни пункта

Шведската централна банка остава на пътя на повишаването на лихвените проценти.

Както обяви в Стокхолм в сряда Riksbank, основният ѝ лихвен процент ще се повиши с 0,5 процентни пункта до 3,5%.  Банковите специалисти до голяма степен очакваха този ход, предава Bloomberg. 

Повишението на лихвения процент не е било взето единодушно от Комитета по парична политика. Двама централни банкери са предпочели по-малък ход от 0,25 пункта. Riksbank повиши рязко основните си лихвени проценти от пролетта на 2022 г. насам. Причината е високата инфлация, която все още е доста над целта на централната банка от 2%.

Изпълнителният съвет, ръководен от управителя Ерик Теден, очаква отново да повиши разходите по заемите с четвърт пункт или през юни, или през септември. 

Тъй като перспективата за повишаване на лихвените проценти наближава своя връх, след решението шведската крона спадна с цели 0,6% до 11,3869 за евро, което е най-големият спад от три седмици насам.

„За доверието в инфлационната цел е важно инфлацията да спадне ясно през тази година", се казва в изявление на банката. „За да се гарантира, че това ще се случи, е необходимо лихвеният процент да бъде повишен допълнително".

Riksbank е изправена пред компромис, който е по-сериозен от този на много други банки от напредналия свят, тъй като се затруднява да укроти инфлацията, а досегашното затягане на паричната политика вече показва признаци, че вреди на икономическия растеж. Силно задлъжнелият сектор на домакинствата в Швеция с фиксирани краткосрочни лихвени проценти по ипотечните кредити означава, че увеличаването на разходите по заемите оказва бързо въздействие върху покупателната способност, коментира Bloomberg. 

Централната банка се сблъсква и с отслабената крона, която утежнява предизвикателството, внасяйки инфлация. След като започна да продава облигации в опит да укрепи валутата, в сряда регулаторът отново заяви, че укрепването би било полезно.

„Кроната не е решаващ фактор за значителното нарастване на инфлацията, но тя допринесе за малко по-висока инфлация", заявиха официални представители, според които „по-силна крона би била желателна“. 

Инфлацията остава висока - 8% по целевия показател на централната банка - четири пъти повече от целта. 

Базисният ръст на цените, като се изключат разходите за енергия и ефектът от повишаването на лихвените проценти, е още по-висок. Този показател обаче започна да се забавя за пръв път от повече от година насам.

Друг положителен знак е подписаното по-рано този месец споразумение за колективните заплати. Макар да осигурява най-голямото увеличение на заплатите от десетилетия насам, двугодишната му продължителност намалява риска от започване на нов кръг преговори между профсъюзите и работодателите, преди Riksbank евентуално да успее да върне инфлацията към целевото равнище от 2%.

Такива споразумения „допринасят за намаляване на риска от спирала на цените на заплатите", заяви централната банка. „Споразумението обаче включва ясното очакване, че Riksbank ще продължи да коригира паричната си политика, за да понижи инфлацията в сравнително близко бъдеще“, се казва още. 

По-благоприятните перспективи за заплащането окуражиха Ана Бреман и Мартин Флоден, двама членове на ръководството, да предпочетат по-малка промяна на лихвения процент.

„На фона на добре закрепените инфлационни очаквания, умереното нарастване на заплатите и слабата и ревизирана в посока надолу прогноза за вътрешното търсене те заявиха, че затягането на паричната политика сега трябва да продължи постепенно", заявиха от Riksbank.

Най-голямата скандинавска икономика показа известна устойчивост на драстичното затягане на паричната политика на централната банка с повече от 300 базисни точки за 12 месеца. Макар че това натежа върху цените на жилищата и строителната активност, данните, които трябва да бъдат представени в четвъртък, може би все пак ще покажат, че през първото тримесечие Швеция е избегнала техническа рецесия, макар и на косъм. 

По-лошото обаче може би тепърва предстои. ОИСР прогнозира, че през тази година Швеция ще отбележи най-дълбокия спад в Европейския съюз, а базираната в Стокхолм Swedbank AB предупреди във вторник, че страната е изправена пред още една „трудна година" с анемичен растеж през 2024 г. 

„Все още има значителна несигурност по отношение на развитието на инфлацията", заяви Riksbank. „Новата информация и начинът, по който се оценява, че тя ще повлияе на икономическите перспективи и на перспективите за инфлацията, ще бъдат решаващи при определянето на провежданата парична политика“, се казва още.