Доларът не е незаменим, но и нищо по-добро не се задава на хоризонта

Американският долар е под атака. Дедоларизацията отново е на дневен ред в световната финансова система.

Идеята, че доларът скоро ще срещне смъртта си като водещата резервна валута в света, не е нова и периодично набира сила и скорост. Въпреки цялото бъбрене за смъртта на долара обаче, нито икономическите и финансови данни, нито практиката подкрепят този шум, пише за Politico Джей Нюман, бивш старши портфолио мениджър в Elliott Management, основател на Hedge Analytics Ltd и лектор в Бъкингамския университет.

Изглежда всички мразят зелените пари, пише Нюман. Китай наскоро разтръби за „триумфалните“ покупки на втечнен природен газ, платени в юани. Сделките са осъществени чрез китайската Shanghai Petroleum & Natural Gas Exchange.

Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва призова за разработване на нова валута за страните от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, която да детронира долара.

Такива събития привличат медийното внимание, разбира се, но не успяват да откраднат шоуто. От по-голямо значение са китайското наказание за Deloitte за предполагаеми грешки при одит, бързият арест на корпоративния екип за надлежна проверка на Mintz Group в Пекин и политическата корупция, която отдавна измъчва Бразилия.

Макар да е вярно, че правителството на САЩ не си прави никаква услуга, като прилага икономически санкции безразборно, харчи разточително и печата пари, в близко бъдеще няма какво да замени долара и институциите, които го съпътстват, посочва Нюман.

Има реална заплаха за надмощието на долара, но тази заплаха идва повече от фрагментацията, отколкото от появата на истински конкурент. За съперниците на Америка обаче фрагментацията е достатъчно добра, тъй като вреди на доларовата система, посочва Нюман. По-малко очевидните последствия са, че замяната на доларовата система би била много скъпа, а и ще намали информацията и гъвкавостта, ще насърчи нестабилността и ще подтикне към репресии, смята той.

Технологиите могат да помогнат за изместването на долара с течение на времето - „умните договори“ и базираните на блокчейн публични счетоводни книги могат да предложат прозрачни и изпълними трансакции в по-дългосрочен план, без доларът да служи като посредник. Децентрализираните финанси обаче загубиха голяма част от блясъка си след последните 12 месеца, които за криптосвета бяха изпълнени с напрежение.  

Най-големият недостатък на тази децентрализирана нирвана е, че няма на кого да се оплачете, ако – и когато – нещата се объркат. Към кого ще се обърнете при провален договор и неосъществена или неправилна трансакция? Докато този важен въпрос не бъде решен, доверените правни системи, което на практика означава САЩ и Обединеното кралство, ще останат основен вариант.

Голяма част от разказа за дедоларизацията - подобно на толкова много истории, които заживяват свой собствен живот, изглежда произлиза от социалните медии. Това много прилича на целенасочена кампания, която да даде сила на оскъдно количество изолирани „факти“ с надеждата, че нещо ще направи впечатление и ще удовлетвори икономическите и геополитически съперници на Америка.

Разгледана внимателно обаче, историята за произхода - че доларът е доминиращ, защото търговията е деноминирана в долари и че ролята на долара в търговията намалява - е фатално погрешна. Това е не просто погрешно по отношение на обема на търговията, но и пропуска много неща защо доларът всъщност е полезен.

Първо, търговските потоци не показват признаци на ерозия. Историите за сложни нови борси за стоки и ценни книжа в Шанхай може да изглеждат впечатляващи, но повечето ще имат само незначително дългосрочно въздействие, смята Нюман.

Той цитира данни, според които световната търговия през 2022 г. възлиза на 32 трлн. долара, а 72%, или почти три четвърти, от всички трансакции са осъществени в долари. Този дял на трансакциите в долари е сравнително стабилен от над 30 години.

По-важният момент е, че международната търговия не е правилната мярка за значението на долара - златният стандарт тук е неговата роля във финансовите трансакции. През 2022 г. оборотът на капиталовите пазари достига средно 32 трлн. долара на месец – сума, еквивалентна на годишния световен търговски оборот.

Това число не включва обаче пазарите, през които се финансират обратните изкупувания на заеми и деривати в чуждестранна валута, търговията с опции и др. В края на 2022 г. Банката за международни разплащания съобщи, че стойността на договорите за деривати възлиза на над 638 трлн. долара, а оборотът на дериватите в чуждестранна валута възлиза на 7 трлн. долара дневно. Общо 88% от трансакциите се осъществяват в долари. Извънборсовите лихвени деривати възлизат средно на още 5 трлн. долара на ден.

Факт е, че търговските и финансовите трансакции са деноминирани в долари, защото американската валута се ползва с доверие. Това доверие се основава на правните системи на САЩ и Великобритания, които въплъщават правни и социални норми, разработени и тествани в продължение на векове. Конкурентите не могат да предложат нищо такова и сравнения са невъзможни.

Всъщност има причина да се твърди, че общото право, приложимо в съдилищата на САЩ и Обединеното кралство, не само подкрепя стойността на долара, но само по себе си е еквивалент на резервна валута. Вместо да се провали и избледнее, тъй като геополитиката става все по-изострена, както доларът, така и правната система, която го определя, ще увеличават влиянието си.

Накратко казано, доларът не е просто купчина банкноти. Това е сложна мрежа от институции, структурирани да гарантират правата на собственост – закони, правила, клирингови системи, системи за съобщения и взаимоотношения между хиляди централни и търговски банки, финансови институции и предприятия. Най-важното в тази система е, че обичайното право се основава на съдебни системи, които функционират с почтеност, прозрачност и гъвкавост.

Гъвкавостта е необичайна характеристика на обичайното право, която му позволява да се адаптира към променящите се социални норми. В системите на общото право има постоянно взаимодействие между правната система, законодателните органи и обществото по начини, които са невъзможни за постигане в системата на гражданското право - и, разбира се, невъзможни в авторитарните държави.

Силата на обичайното право често е най-очевидна в основния принцип, който управлява правните действия - пълно разкриване. Това означава, че пълното, често натрапчиво, разкриване на цялата информация, свързана с всеки разглеждан случай, е задължително, което прави съдебния процес по-малко податлив на мощни интереси и измами, посочва Нюман.

Един умен суверен може да се заеме да измести долара, като имитира рамка на общото право. Абу Даби се опитва да направи точно това, като претендира да въведе системата на общото право за въпроси, свързани с околната среда, виртуални активи, стоки и листвания на акции. Саудитска Арабия и Виетнам също си играеха с идеята да въведат система, подобна на общото право. Украйна също представи аргументи да въведе общо право за възстановяването на страната след войната.

В крайна сметка това може и да проработи някога, след две-три поколения, посочва Нюман.

Струва си да припомним, че преди по-малко от три години, след влизането в сила на Закона за националната сигурност на Китай, международните правни кантори и компаниите за управление на глобални фондове започнаха да бягат от Хонконг. Мегаполисът все по-често е изключван от някои договори за трансакции.

Ако някой се нуждае от допълнително доказателство, че китайската правна система не е готова за прозрачност, тогава може да прочете едно скорошно проучване на 100 договора за заем между Китай и участниците в неговата инициатива „Един пояс, един път“. Във всички договори се съдържат токсични текстове, които ограничават правата на кредитополучателите, усложняват управлението на кризи и предоговарянето на дълговете и не предлагат яснота относно изискуемостта.

Като институция доларът не е перфектен, администриран, както е, от безпомощни политици и Федерална резервна банка, която твърде често изглежда функционира като ръка на изпълнителната власт, посочва Нюман. Въпреки всичките му слабости, нищо на хоризонта не се доближава до това, което американската валута предлага.

Заместителите на долара, разбира се, ще продължат да съществуват и ще спечелят някакъв дял от търговията и пазарите, но в по-голямата си част те са по-рискови, водят до по-високи трансакционни разходи и са привлекателни за хора и държави, които имат какво да крият.

Това не означава обаче, че господството на долара е незаменимо и неизбежно, пише още Нюман. Икономиката на САЩ остава чудо на иновациите и производителността, но най-големият риск е самото правителство на САЩ. Неспособността да се овладеят разходите, да се намали бюрокрацията, да се спре инфлацията и да се използват разточително икономически санкции – всичко това натежава върху превъзходството на долара.

За момента е честно да се каже, че докато някои смели или безразсъдни души ще експериментират с алтернативи, повечето вероятно ще продължат да използват долара.