Спешното спасяване на Credit Suisse разклати доверието в Швейцария

Швейцарската традиция за надеждна политика на консенсус претърпя удар, след като правителството използва извънреден закон, за да прокара подкрепеното от държавата мегасливане на UBS и Credit Suisse, като подмина парламента.

В отговор двете парламентарни камари на Швейцария гласуваха за отхвърляне на правителствената помощ в размер на 109 млрд. швейцарски франка (109 млрд. долара) за сделката между двете най-големи банки в страната, което си е сериозен шамар в лицето на кабинета, макар и да не може да спре изпълнението на програмата, пише Ройтерс.

Този конфликт е символичен, защото предстоят избори. Неразбирателството ще затрудни набирането на широка подкрепа сред населението за най-голямото корпоративно спасяване в историята на Швейцария.

Използването на извънредни закони, в които акционерите и депутатите нямат думата, вреди и на репутацията на швейцарската финансова индустрия в чужбина, особено на фона на нарастващата конкуренция от други финансови центрове, като Сингапур.

Швейцарският политически модел е подложен на натиск в момента, коментира политологът Михаел Херман, директор на социологическата компания Sotomo. Той допълва, че чуждестранното възприемане на Швейцария като благоприятна за бизнеса и като финансово убежище е подкопано от ситуацията.

„Легитимността на швейцарската политика е отслабена. Хората, които се притесняваха от прекалено мощните правителства по време на пандемията, сега виждат, че страховете им се потвърждават“, посочва Херман.

„Това е вредно за доверието в демокрацията – парламентът казва „не“, но спешните кредити продължават да се изплащат“, заключава той.

Според скорошно проучване на Sotomo две трети от населението на Швейцария е против поглъщането на Credit Suisse от UBS. Една трета от анкетираните швейцарци са ядосани, че са използвани извънредни закони, за да се заобиколи парламентът при сливането на банките.

Ситуацията доведе до засилване на подкрепата за популистки десни групи като антиимигрантската Швейцарска народна партия (SVP) и либертарианското движение Aufrecht Schweiz на местните избори след поглъщането. И двете партии се очаква да подобрят резултатите си на националните избори през октомври.

Механизмът за действие без парламентарно одобрение, въведен през 2000 г., беше използван по време на пандемията от COVID за налагане на ограничения и отново миналата година, за да се предостави на швейцарски производител на енергия кредитна линия, припомня Ройтерс.

В навечерието на сливането на UBS и Credit Suisse миналия месец швейцарският закон за извънредни ситуации позволи на подгрупа от шестима депутати да одобрят плана на кабинета за предоставяне на финансова помощ от името на законодателния орган. Това разгневи останалите почти 250 депутати, които останаха без дума по въпроса.

Швейцарският министър на финансите Карин Келер-Сутер защити използването на извънредните правомощия, като каза, че Швейцария не е „извънредна диктатура“. „Ние не го правим за забавление. Нямахме избор какво друго да направим“, коментира Келер-Сутер пред парламента по време на бурна извънредна сесия във връзка със сливането на банките.

„Законът за извънредното положение се основава на федералната конституция и не мисля, че е правилно да се каже, че е незаконен“, допълни още финансовият министър на страната.

Депутатите не са доволни от ситуацията. „Това не е добър момент за швейцарската демокрация. Ужасно е, че парламентът беше поставен в това положение и на практика беше заобиколен“, коментира Роже Нордман, лидер на групата на социалдемократите в долната камара на Швейцария, пред Ройтерс.

Швейцарското правителство заяви, че ще вземе под внимание отхвърлянето на помощта за сливането на банките от парламента, но подчертава, че успехът на операцията, която цели да предотврати по-широк финансов срив, е от първостепенно значение.

Според експерти от индустрията е малко вероятно сделката да бъде променена от политиците, като на UBS е дадена свободата да определи колко работни места ще запази и какво да прави с ценния местен бизнес на дребно на Credit Suisse.

Швейцарските медии съобщиха, че поглъщането може да доведе до съкращаване на швейцарската работна сила на Credit Suisse с до 30%, или около 11 хил. работни места.

„Въпреки гнева повечето политици не искат да се намесват в сливането, да създават и поемат риска сливането да не успее“, казва Ханс Герсбах, съдиректор на института за икономически изследвания KOF към ETH Zurich. „Политиците може да са искали да покажат неодобрението си за случилото се, но не искат придобиването да се провали“, допълва той.

В крайна сметка 109 млрд. швейцарски франка се предоставят като държавни и централни банкови гаранции в подкрепа в плана, изготвен от седемчленния швейцарски кабинет. Сумата е еквивалентна на около една четвърт от цялата икономическа продукция на Швейцария и включва спешни инжекции на ликвидност и държавен ангажимент за поемане на загуби до 9 млрд. франка, понесени от UBS. Това става ясно от документи, които очертават сделката.

Петер Кунц, експерт по икономическо право в университета в Берн, коментира, че законодателите са безсилни. „В Швейцария често се потупваме по рамото, че имаме най-старата демокрация в света. Въпреки това седем души решиха да подкрепят изхарчването на огромна сума пари. И парламентът няма думата по въпроса“, казва той.

„Използването на подобно извънредно законодателство, отменящо антитръстовите правила, е проблем за швейцарската демокрация и върховенството на закона. Това поставя под въпрос швейцарската демокрация“, заключава още той.

Инвеститорите поставят под съмнение и бъдещето на пазара на стойност 260 млрд. долара за допълнителен банков дълг от първи ред след решение на швейцарските регулатори да отпишат тези облигации при спасителното поглъщане от UBS.

Миналия месец швейцарският финансов регулатор Finma разгневи притежателите на облигации на Credit Suisse, като изтри подчинения дълг на банката на стойност 17 млрд. долара като част от спешната сделка, пише FT.

Това остави облигационерите без нищо и ги класира след акционерите, което поражда съмнения за бъдещето на пазара на подчинени облигации. Облигационери решиха да водят дела срещу безпрецедентното решение на швейцарския регулатор Finma.

Анализатори на JPMorgan предполагат, че инвеститорите могат да обмислят швейцарска „премия за правен риск“ заради срива в доверието и непривлекателността на този клас облигации.

Други регулатори, например Европейската централна банка и Английската централна банка, увериха инвеститорите, че не биха последвали примера на Finma при подобна ситуация.