Европейските банки разчистват рискови активи с рядко използван метод 

Европейските банки все по-често се насочват към индивидуални сделки с инвеститори като хедж фондове, за да се освободят от част от риска по многомилиардни кредитни портфейли и да подобрят финансовата си стабилност, предава Ройтерс, позовавайки се на няколко източника.

Банките под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ), най-големите в еврозоната, са осъществили рекорден брой такива сделки за 174 млрд. евро (189 млрд. долара) през миналата година, съобщи регулаторът за Ройтерс.

Тези сделки за „прехвърляне на значителен риск" (SRT) не са нови, но тъй като обикновено са двустранни и частни, данните за тях не са публични, а условията им са строго конфиденциални.

Според адвокатската кантора Clifford Chance, като прехвърлят част от риска по кредитите си, банките могат значително да намалят размера на капитала, който трябва да заделят за покриване на потенциални загуби.

За разлика от традиционната секюритизация, при която активите на банката се прехвърлят в отделно дружество, което след това продава ценни книжа на инвеститори, SRT често са „синтетични" и имитират продажба.

Обикновено банката може да прехвърли рискове от загуби, равняващи се на около 7-12% от кредитния портфейл, твърдят двама пазарни източници.

Привлекателното за инвеститора е по-малката волатилност на възвръщаемостта в сравнение с много публично търгувани активи с фиксирана доходност, а в зависимост от качеството на кредитния пул - и по-високи възнаграждения под формата на купон за защитата, която те осигуряват на банката.

„Интересът на инвеститорите се е увеличил", казва Джейсън Марлоу, управляващ директор в екипа за управление на портфейла от корпоративни кредити на Barclays.

Марлоу пояснява, че банките, които в миналото са използвали SRT веднъж на три години, сега могат да ги прилагат „веднъж или дори няколко пъти" годишно, за да освободят кредитни линии, които могат да бъдат използвани за по-нататъшно кредитиране в условията на все по-ограничени капиталови възможности.

При синтетичните структури банката прехвърля риска чрез кредитни деривати или гаранции, но продължава да държи базисните експозиции.

За да се сведе до минимум рискът, пред който би била изправена банката, ако инвеститорът не е в състояние да изпълни своята част от сделката, се предоставя парично обезпечение за покриване на потенциалните загуби, чийто риск е бил прехвърлен, което според пазарни източници е от ключово значение за банката, за да получи капиталово облекчение от регулатора.

ЕЦБ, която осъществява пряк надзор над най-значимите банки в еврозоната, заяви пред Ройтерс, че през 2022 г. по-голямата част от сделките са включвали кредити, които все още са в процес на изпълнение, което е промяна спрямо 2021 г., когато проблемните кредити са съставлявали повече от една трета от подобни сделки. 

Първото тримесечие на тази година „беше особено натоварено", каза Оливие Рено, управляващ директор в Pemberton Asset Management, който е продавал на банките защита на кредитни портфейли.

Фирмата му води разговори с кредитори по „над 50" плана за SRT и очаква силен поток от подобни сделки за 2023 г., „тъй като банките имат по-малко възможности да подсилят капиталовите си съотношения".

ЕЦБ, която не е публикувала данни за сделките със SRT през 2022 г., обикновено не назовава участващите банки, броя на предложените сделки във всеки един момент, нито вероятния обем.

Английската централна банка не публикува никакви данни, свързани със SRT.

Някои банки обаче ги оповестяват.

През миналата седмица германската Oldenburgische Landesbank AG съобщи, че е сключила първата си SRT сделка и е повишила с 40 базисни точки съотношението си на базовия собствен капитал от първи ред - ключов показател за стабилността на баланса. OLB, подкрепена от Apollo Global Management, преди това отчете коефициент CET1 от 13,6% за 2022 г.

А през ноември BayernLB пласира синтетична секюритизация на стойност 1 млрд. евро, която се отнасяше до портфейл, включващ корпоративни кредити, чрез което освободи около рисково претеглени активи на стойност половин милиард евро за нови трансакции, заяви тогава главният директор по риска Маркус Кремер в прессъобщение. 

Макар че банките вече използваха такива сделки и преди сътресенията в банковия сектор през миналия месец, фалитът на двама американски кредитори и спасяването на Credit Suisse засилиха съществуващите опасения за въздействието на икономическото забавяне върху кредитните портфейли.

Банките виждат „сътресенията на пазара и по-внимателното разглеждане на риска и за да финансират и капитализират последователно бизнеса си занапред, знаят, че трябва да предприемат действия по-рано, отколкото обикновено", казва Робърт Бредбъри, ръководител на отдела за структурирани кредити в Alvarez & Marsal.

Разходите за финансиране на кредиторите също се увеличават, след като пазарът беше разтърсен от удара, нанесен на притежателите на облигации от допълнителния капитал от първи ред (AT1) в резултат на спасителното поглъщане на Credit Suisse от страна на UBS, организирано от Швейцария. 

Филипо Алоати, ръководител на отдел „Кредитиране" във Federated Hermes, заяви, че несезонното нарастване на търсенето на SRT предполага, че банките смятат, че рецесията „чука на вратата". 

Най-голямата италианска банка, Intesa Sanpaolo, заяви, че през миналата година е прехвърлила кредитен риск чрез редица сделки по кредити на обща стойност 15,7 млрд. евро, като една на стойност 7,5 млрд. евро през четвъртото тримесечие е сред най-големите в Европа. 

През февруари BNP Paribas и Международната финансова корпорация (IFC) предложиха известна информация за една такава сделка. IFC продаде на BNP гаранция в размер на 50 млн. долара за 1 млрд. долара по заеми за развиващите се пазари, казаха те, без да разкриват условията. 

Обемът на кредитите, покрити от SRT, е малък в сравнение с балансите на европейските банки. Само BNP Paribas разполага с активи на обща стойност 2,7 трилиона евро в края на 2022 г., сочат данни на Refinitiv Eikon. 

На уебсайта си ЕЦБ посочва, че банките, които желаят да сключат такива сделки, трябва да поискат одобрение от регулатора поне три месеца преди очакваната дата на приключване.

Тя също така предупреждава, че SRT се наблюдават отблизо, тъй като неуспешните сделки могат да навредят на участващата банка.