Механизмът за преструктуриране на банки се нуждае от основен ремонт

„Глобално активна, системно важна банка не може просто да бъде преструктурирана според плана „твърде голяма, за да фалира“, каза финансовият министър на Швейцария по-миналия уикенд. „По закон това би било възможно. На практика обаче икономическите щети биха били значителни”, добави той.

Много скоро след изработване спасяването на Credit Suisse чрез поглъщане от UBS Карин Келер-Сутер идентифицира ясен проблем. Банковото преструктуриране, предполагаемият златен стандарт за спешни регулаторни действия, наложен в разгара на голямата финансова криза от 2007-2008 г., може да бъде предимно декоративен.

Механизмът за преструктуриране на банки очевидно се нуждае от основен ремонт преди следващия кръг от финансови сътресения, пише Financial Times в редакционен коментар.

Ускорената от дигитализацията банкова паника при фалиралата Silicon Valley Bank разкри сериозни проблеми при други спешни мерки, като застраховане на депозити и финансиране от централната банка. Дни по-късно Келер-Сутер и колегите ѝ успяха да тласнат Credit Suisse в ръцете на UBS. В процеса обаче те заличиха конвертируемите облигации, които по принцип са по-нагоре от акциите в установената йерархия на пасивите. Т. нар. „условни конвертируеми облигации“, важен нов инструмент в регулаторния инструментариум след 2008 г., се оказа неподходящ за целта – или поне податлив на прищевките на регулатора.

Четири основни корекции биха направили по-лесно постижимо организираното преструктуриране на фалираща банка.

Както президентът на САЩ Джо Байдън посочи миналата седмица, регулаторите трябва да включат въздействието на резките покачвания на лихвените проценти върху балансите в своите стрес тестове на институциите преди периоди на затягане на паричната политика и да върнат върху средните банки по-строгите правила на закона Дод-Франк, прилагани към системно важните играчи.

Надзорните органи и централните банки също трябва да признаят скоростта, с която може да се развие онлайн банкова паника. Възможността за криза 24/7 изисква готовност за реакция 24/7. Вече не е достатъчно Федералният резерв на САЩ да ограничава отварянето на своя дисконтов прозорец до няколко часа на ден. Фед може също така да обмисли разширяване на набора от ценни книжа, които могат да бъдат заложени като обезпечение срещу заеми от прозореца, и да направи постоянна новата програма за срочно финансиране на банките, която създаде след колапса на SVB.

Трето, трябва да се коригират режимите за гарантиране на депозитите, тъй като в момента усещането е, че всички депозити са де факто гарантирани. Това е деликатен момент. Постоянната гаранция би увеличила моралния риск, давайки картбланш на банките да следват рисковани стратегии. Временната защита на всички депозити, каквато бе предложена от Шийла Беър, бивш председател на Федералната корпорация за гарантиране на депозитите (FDIC) на САЩ, ще изисква внимателно проектиране, за да се избегнат евентуални масови тегления от крехки банки с наближаването края на гаранционния период.

Ясно е, че ако покритието на схемите за гарантиране на депозитите се разшири, банките ще трябва да платят по-висока цена, за да участват. Правилата за активите, обезпечаващи депозитите на банките, трябва да бъдат по-строги и трябва да бъдат подсилени срещу всякакви опити за разхлабването им по-късно.

И накрая, след спасяването на Credit Suisse, банковите надзорници трябва да кодифицират йерархията на инвеститорите и да гарантират, че тя се прилага последователно във всички юрисдикции.

Случаите с SVB и Credit Suisse заглушиха призивите на банките за разхлабване на правилата и трябва да ограничат желанието на правителствата да използват по-слабото регулиране като конкурентен инструмент. Целта отново е по-сигурна, макар и по-малко печеливша, банкова система, изградена върху подобни на крепости капиталови структури,.

Но последните сътресения напомнят, че когато банките се разклатят, местната политика и прагматизмът надделяват над пуризма. Подобно ad hoc вземане на решения подхранва допълнителна несигурност. Измина повече от година между първите трусове на кредитната криза през 2007 г. и колапса на Lehman Brothers през 2008 г. Сега би бил подходящ момент да се засили предсказуемата рамка, която имаше за цел да избегне повторение на тази криза, преди следващия трус.