Защо банковите кризи не свършват? 

Понякога в съвпаденията има нещо съдбоносно. В понеделник миналата седмица, ден след драматичното спасяване на Credit Suisse, германският министър на финансите Кристиан Линднер е имал среща с топ мениджъри на германски финансови институции. Така наречената „кръгла маса на главните изпълнителни директори" беше планирана от месеци. Сега обаче в министерството се появиха опасения, че срещата може да се тълкува като набързо свикан кризисен щаб. Какво да се прави? Отмяната на срещата може да предизвика още по-голямо вълнение. Било е взето решение това да не се прави.

И така, в понеделник, 20 март, Линднер седи в зала „Матиас Ерцбергер“ на своето министерство заедно с Кристиан Зевинг, ръководител на Deutsche Bank, Манфред Кноф, главен изпълнителен директор на Commerzbank, Теодор Ваймер от Deutsche Börse и редица други мениджъри.

Въпреки че нервността на пазарите, разбира се, е тема на дискусията, на събитието се прилага това, което винаги важи в такива нервни екстремни ситуации, при които психологията бързо може да се превърне в решаващ фактор: Запазете спокойствие, не позволявайте нищо да се покаже. И така, през по-голямата част от времето панелът обсъжда цифровизацията и устойчивостта във финансовия сектор, както е било планирано.

Два дни по-късно във Франкфурт на Майн. На Derivates Forum на Deutsche Börse, където се обсъждат специални теми като сетълмента на фючърсни сделки, 750-те участници в конгресния център искат да чуят само едно: Как държавният секретар по финансите Флориан Тонкер оценява банковите кризи в САЩ и Швейцария и какви са последствията от тях. „Трябва да бъдем бдителни, но не и уплашени", казва Тонкер. Швейцария е :свършила добра работа" при спасяването на Credit Suisse, убеден е той. 

Сега, според него, ситуацията трябва да се анализира спокойно и след това да се обсъдят възможните заключения. Тонкер обаче не вижда голяма нужда от промяна. В ЕС, за разлика от САЩ при управлението на бившия президент Доналд Тръмп, не е имало дерегулация на финансовия сектор, казва политикът от либералната Свободна демократична партия.

Банковата криза: вече няма нормалност в банковия свят

Усмихване, омаловажаване, подчертаване на различията - това е отговорът на заемащите политически отговорни позиции хора на банковата криза, която през последните две седмици връхлетя световните финансови пазари като ураган. Но един проблем не изчезва, ако го игнорираме. Това се доказа за пореден път едва в петък, когато акциите на европейските банки се сринаха в някои случаи с двуцифрени стойности - преди всичко книжата на Deutsche Bank.

И така, дори напрегнатото спокойствие на политиците и регулаторите не може да скрие факта: нищо не е нормално в банковия свят, откакто Silicon Valley Bank, доста малка специализирана кредитна институция от Калифорния, изпадна в затруднение и Федералният резерв на САЩ и правителството на САЩ се почувстваха принудени да гарантират депозитите ѝ и да създадат щедра извънредна програма за осигуряване на ликвидността на банките.

Нищо не е нормално, откакто швейцарските власти решиха принудително да слеят Credit Suisse, една от 30-те системно важни и съответно строго контролирани големи банки в света, с UBS - разбира се, използвайки гигантски държавни гаранции. Резултатът от тази спешна операция е банка, чийто баланс надхвърля два пъти икономическия продукт на Швейцария - банка, която е не само твърде голяма, за да фалира, но и твърде голяма, за да бъде спасена от държавата.

Фактът, че след това швейцарските кризисни мениджъри също смениха реда на отговорността в спасителната си операция и предпочетоха акционерите пред облигационерите, не допринесе непременно за укрепване на доверието.

Credit Suisse: Погребение в рамките на няколко часа

167-годишната Credit Suisse беше погребана в рамките на няколко часа - а световният финансов свят изгледа колкото изумен, толкова и зашеметен цялата процесия в малката Швейцария, но също и в САЩ.

15 години след фалита на американската инвестиционна банка Lehman Brothers, който доведе световната финансова система до ръба на пропастта, отново трябва да бъдат спасявани банки. „Отново се усеща онази 2008 г.", казва Кенет Рогоф. Неговият колега от Princeton Маркус Брунермайер се оплаква, че някои неща са се променили от 2008 г. насам, но твърде малко, и че държавата трябва да смекчи банковите фалити. Дори нещо повече: „За Америка не бих се учудил, ако правителството все още се почувства принудено да издаде обща гаранция на депозитите“.                                                                    

Още по-належащ е въпросът как трябва да се проектира банковата система, за да не се повтарят тези кризи. Кризи, при които се изразходват гигантски средства на данъкоплатците за спасяване на банки. Кризи, при които печалбите се приватизират, а загубите се колекционират. Кризи, които в крайна сметка разклащат доверието в пазарната икономика.

Разбира се, има и разлики с голямата финансова криза от 2008 г. Този път не става въпрос за високоспекулативни, токсични високорискови ценни книжа, с които американските инвестиционни банки отровиха световната финансова система. Този път опасността произтича от държавните облигации - най-важния инструмент на световната финансова система, защото обратът в лихвените проценти води до загуба на стойността на тези облигации, които правят масата в балансите на банките.

С други думи, сегашната криза на доверието има различно качество, но това не означава непременно, че е по-управляема. Икономисти като Ханс-Вернер Зин призовават за ясни последици от тази криза: „Банките се нуждаят от повече собствен капитал и повече предпазни буфери, за да могат сами да поемат отговорността за неправомерни действия, вместо да я прехвърлят на други, и да изберат по-стабилни бизнес модели", казва Зин пред Handelsblatt. В края на краищата се нуждаем от „ефективна банкова регулация, която да ограничи казино капитализма".

Всъщност със страха от подобни кризи нараства и готовността за провеждане на мащабни реформи. Така например финансовите експерти вече отправят много по-строги предложения, които надхвърлят планираните законодателни пактове на ЕС, които трябва да приложат в Европа насоките на международния Базелски комитет на банковите надзорници. Предложения, които на пръв поглед изглеждат радикални. Но сред тях има правила, които от години са част от ежедневието в страни като Великобритания и с които банките в САЩ живеят от много десетилетия.