Американските банки са изправени пред нарастващ кредитен риск

Когато Джей Пауъл, председателят на Федералния резерв, се изправи пред медиите след вдигането на лихвите с 0,25 процентни пункта (до диапазона 4,75-5% - бел. прев.), той се опита да демонстрира кураж след банковите сътресения в своята страна. „Нашата банкова система е стабилна и устойчива, със силен капитал и ликвидност“, заяви той, като обеща, че Фед, Министерството на финансите и Федералната агенция за гарантиране на депозитите (FDIC) ще направят всичко, за да потушат паниката, предизвикана от фалита на Silicon Valley Bank, пише колумнистката за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

Може би е така. Наскоро Фед предостави на банките значителните 152 милиарда долара ликвидност. Но инвеститорите определено не са впечатлени - малко след като Пауъл говори, банковите акции се понижиха, с изразени спадове при по-слабите финансови институции като First Republic.

Може да е изкушаващо да обвиняваме за банковата криза цикъла от лихвени повишения на Фед, но той е само малка част от историята. По-големият проблем е, че малките и средни банки в Америка са изправени пред три взаимосвързани проблема: бягство на депозити, ерозиращ бизнес модел и кредитен риск.

Да вземем проблема с депозитите. Той се дължи на факта, че мандатът на FDIC защитава само депозити до 250 хил. долара, ако банка фалира, освен ако няма „системно важна“ причина за разширяване на гаранцията.

Преди SVB да се срине, изглеждаше, че „системна“ включва големите банки. И така, когато SVB и Signature се разклатиха, клиентите преместиха средствата си към твърде големите, за да фалират гиганти. След това обаче FDIC тихомълком преосмисли мандата си и защити всички депозити в SVB и Signature, вероятно заради рискове от системно заразяване. Както Пауъл отбеляза, „историята показва, че изолираните банкови проблеми, ако не бъдат адресирани, могат да подкопаят доверието в здравите банки и да застрашат банковата система като цяло“.

Но финансовият министър Джанет Йелън разкри, че нейното ведомство и FDIC не планират да предлагат общи гаранции за вложителите предварително, без подкрепата на Конгреса. Все още цари неяснота. Това почти сигурно ще предизвика повече изходящи потоци от по-малките банки.

Следващият проблем са бизнес моделите на банките. През последното десетилетие банките се радваха на изобилно евтино финансиране, тъй като клиентите им оставяха парите си в нискодоходни сметки поради липса на по-добри алтернативи. Банките печелеха, като отпускаха заеми при малко по-високи лихвени проценти и купуваха дългосрочни активи като държавни ценни книжа (ДЦК).

Но поведението на клиентите се променя. Не само има бягство от по-малките банки към по-големите, но депозитите като цяло се пренасочват към фондове на паричния пазар. А загубата на евтино финансиране вреди, тъй като банките все още имат заеми в своите баланси, отпуснати при ниски лихви. Още по-лошо, вдигането на лихвените проценти създаде нереализирани загуби в портфейлите от ценни книжа на банките, възлизащи на общо 620 милиарда долара в цялата индустрия в края на 2022 г., според FDIC.

За щастие този вид загуби са латентни, освен ако банката не фалира. А повечето банки имат по-малка вероятност да фалират от SVB, защото имат по-малко незастраховани от FDIC вложители. Но дори ако драмите в стил SVB могат да бъдат избегнати, моделът създава „дълга опашка от зомби банки“, както посочва хедж фондът Bridgewater. „Регулаторите могат да спрат тегленето на депозити от банка, но освен ако Федералният резерв не намали лихвите, те не могат да спрат преоценяването на разходите за финансиране на банките“, се казва още.

Това води до трети проблем: кредитна криза. Тъй като разходите за финансиране нарастват, банките ще намалят заемите. В известен смисъл това е, което ръководителите на Фед искат, тъй като по-бавното създаване на кредити ще ограничи инфлацията. Но неприятното е, че е изключително трудно да се предвиди въздействието на свиването на кредита, тъй като то може да създаде самоподсилваща се низходяща спирала на рецесия и дефолти. Така че докато кризата в американските банки първоначално беше предизвикана от лихвени (и ликвидни) рискове, сега тя може бавно да се трансформира в кредитна.

Пазарът на заеми за търговски недвижими имоти (CRE) на стойност 5,6 трилиона долара илюстрира проблема. В момента 70% от тези заеми идват от малки и средни банки. „Eкспозицията на малките банки в абсолютно изражение към кредитирането на CRE нараства с ускорени темпове през последните десет години“, отбелязва Morgan Stanley.

Дори преди лихвеният цикъл да се обърне, стойностите на CRE започнаха да попадат под натиск, тъй като нарастването на пазаруването в интернет и работата от вкъщи навредиха на търговските и офис площите. Но с повишаването на лихвите „тези активи изведнъж стават много трудни за превъртане“, както се изразява Рик Ридър от BlackRock. Тъй като заеми за 2,5 трлн. долара трябва да бъдат рефинансирани (при предполагаемо по-високи лихви – бел. прев.) през следващите пет години, това в крайна сметка ще причини болка на инвеститорите в CRE - и на банките, които са им отпуснали кредитите.

Добрата новина е, че проблемите със CRE не изглеждат толкова сериозни, колкото тези с нискокачествените ипотечни кредити през 2008 г. И има много капитал в американската банкова система като цяло, за да поеме тя подобни кредитни загуби.

Нещо повече, ако проблемите в малките банки предизвикат консолидация, чрез сливания или фалити, това би било добре дошло. В миналото американските политици се гордееха с големия брой банки в страната - в момента над 4000 - като знак за конкуренция и потребителски избор. Но не е добре за страната да има дълга „зомби опашка“.

Лошата новина е, че този троен проблеми означава, че всеки, който се надява на бързо разрешаване на банковите неволи, ще бъде разочарован. Ако FDIC разшири гаранцията си, това ще намали паниката. Спирането на лихвените повишения пък би намалило бизнес кризата. Но днешната бъркотия е резултат от десетилетие на регулаторни грешки и няма да бъде поправена за 10 дни или 10 месеца; особено ако следващата глава от драмата сега премине от лихвени рискове към кредитни проблеми.