Световните власти прекараха повече от десетилетие в реформи на банковия сектор, след като данъкоплатците платиха спасителните програми по време на финансовата криза от 2008 г. По-строгите правила принудиха банките да държат много по-високи резерви и повече пари в брой и ги отклониха от зависимостта от публичните пари при колапс.
Идеята беше никоя банка да не е твърде голяма, за да фалира. Последните седмици обаче ни показват, че това не е точно така, пише Politico.
От фалита на Silicon Valley Bank до колапса на Credit Suisse – ако се погледнат числата, това е малък проблем за банкирането. Ако се гледат обаче последствията, те са огромни, смята Тиери Филипона, главен икономист на неправителствената организация Finance Watch.
„Какво ни казва това? Пазарът не смята, че правилата, които са въведени, са достатъчни, за да се справят с банковата нестабилност“, допълва той.
Хаосът с банките поне засега изглежда затихва в Европа. Паниката обаче показва колко бързо може да се изпари доверието в лицето на натиска и как повишаването на лихвените проценти на централните банки може да създаде загуби, които да се разпространят във финансовата система.
Това е голям проблем - в крайна сметка пазарите са сваляли правителства и преди. Credit Suisse например се представяше по-добре от заложените в регулациите изисквания, но така и не можа да спре изтичането на депозити.
Публични пари в играта
„Пазарите не се довериха“, коментира Себастиан Мак, политически сътрудник за европейските финансови пазари в Jacques Delors Centre, базиран в Берлин мозъчен тръст.
След като публичните пари пак са на линия след години на реформи, за да не бъдат засягани данъкоплатците при кризи, доверието се изпарява и правилата се поставят под съмнение. „Това, което е ясно, е, че в крайна сметка е американските, и швейцарските власти използваха публични средства“, казва Йонас Фернандес, испански евродепутат от социалистите и демократите.
Въпреки че правителствата не инжектират пари директно, те предоставят гаранции за стабилизиране и това противоречи на основната предпоставка на правилата след кризата - че кредиторите трябва да могат да фалират по организиран начин, без да получават публични средства.
„Дори малките банки станаха твърде големи, за да фалират. Това е доста невероятно“, казва Тиери Филипона от Finance Watch. „Това е малко депресиращо след 12 години на дискусии на тема „Как да гарантираме, че това няма да се случи отново“. Изглежда, че се връщаме в изходна позиция“, допълва той.
Случаят с Credit Suisse е класически и показва как слабостите в една част от финансовата система могат да заразят друга по привидно несвързани начини.
Фалитът на американската Silicon Valley Bank, причинен заради затруднени технологични стартъпи и ръста на лихвите, предизвика паника на пазарите относно здравето на банковия сектор и вложителите се втурнаха да си теглят парите. Този страх се разпространи бързо в Европа, въпреки коментарите на политици и банкери, че всичко е наред.
Заразата повали 167-годишната Credit Suisse. В сцени, зловещо напомнящи за 2008 г., швейцарските власти организираха бързо поглъщане на Credit Suisse от местния ѝ конкурент UBS, за да предотвратят по-нататъшни сътресения.
Все пак трябва да се отбележи, че властите не използват публични средства, както при спасителните програми през 2008 г. „Виждал съм други банкови кризи. Това не е криза, при която правителствата спасяват собствените си банки на всяка цена“, казва дипломат от ЕС, пожелал анонимност поради чувствителността на въпроса.
Въпреки паниката на пазара, никой наистина не говори за тотален срив. Вместо това слабостите, разкрити в банковата система, вероятно ще дадат тласък на тези, които искат да приложат правилата по-твърдо.
Регулаторите на ЕС потвърдиха, че режимът на блока за фалиращите банки не се е променил, за да се опитат да успокоят страховете на инвеститорите относно решението на Швейцария да пренареди списъка с губещите от сделката за Credit Suisse.
Освен това Брюксел сега е подложен на по-голям натиск да представи план за затваряне на вратичките в режима за фалиращите средно големи банки. Европейската комисия трябва скоро да представи това предложение.
По-мекият подход на ЕС трябва да бъде преосмислен, с по-малко отклонения и евентуално по-строги правила за държавните облигации.