Банкирането е сложен процес, що се отнася до генерирането на доверие. Ако хората се тревожат, че процесът може да се разпадне, това често се случва и понякога е грандиозно.
Това пише Мартин Арнолд от FT, който разказва, че негов приятел – предприемач от Женева, Швейцария, е преместил парите си от Credit Suisse другаде. Арнолд казва, че тогава е осъзнал, че вторият по големина кредитор в Швейцария има сериозни проблеми.
167-годишната институция с баланс от 531 млрд. швейцарски франка и повече от 50 хил. служители беше продадена на по-големия си швейцарски конкурент за 3 млрд. франка в спасителна сделка през почивните дни, оркестрирана от правителството на страната. Сделката почти напълно заличи акционерите на банката. По всичко личи, че на Credit Suisse не е даден голям избор дали да приеме.
Какво причини толкова драматична гибел на доскоро една от 25-те най-големи банки в Европа? Това признак ли е за по-широка криза в европейския банков сектор, пита се Арнолд.
Първото нещо, което трябва да се отбележи, е, че Credit Suisse беше проблемното дете на европейското банкиране в продължение на няколко години, след като претърпя множество скандали, загуби, промени в ръководството и планове за преструктуриране.
Когато три средни кредитора в САЩ, включително Silicon Valley Bank, се сринаха по-рано този месец след бързо изтегляне на парите на вложителите, инвеститорите започнаха да се притесняват кои други банки са уязвими. Така Credit Suisse привлече вниманието им.
След като богати клиенти на банката изтеглиха повече от 10 процента от парите си от звеното за управление на богатството само за няколко месеца миналата година, банката продължи да страда от изтичане на средства, което в един момент надхвърли 10 млрд. швейцарски франка дневно. Бягството от депозити се ускори през миналата седмица, след като председателят на Саудитската национална банка, която купи 10% от Credit Suisse миналата година, каза, че няма да предостави допълнителна финансова помощ на швейцарския кредитор.
Европейските регулатори побързаха да изразят увереността си в силата на банките в региона. Луис де Гиндос, вицепрезидент на Европейската централна банка (ЕЦБ), каза миналата седмица, че секторът е „устойчив“, с много по-висок капитал, отколкото при предишната криза отпреди повече от десетилетие, стабилни нива на ликвидност и „доста ограничена“ експозиция към Credit Suisse или фалиралите американски банки.
Де Гиндос добави, че нарастващите лихвени проценти са „положителни по отношение на маржовете на европейските банки“. Увеличаването на лихвите, която получават по заеми, по-бързо от процента, който плащат на вложителите, помогна на банките в еврозоната да постигнат 7,6% възвръщаемост на собствения капитал миналата година, най-високата от повече от десетилетие.
Лошите заеми - ахилесовата пета на банките в еврозоната, спаднаха стабилно от над 1 млрд. евро преди осем години до под 350 милиарда евро миналата година, което се равнява на по-малко от 2 процента от общите заеми.
Въпреки че европейските банки несъмнено са в по-силна позиция, отколкото при предишната криза, когато няколко от тях трябваше да бъдат спасени от своите правителства, това не означава, че те са имунизирани срещу последните сътресения.
Има няколко причини за безпокойство. Първо, Credit Suisse също имаше стабилни коефициенти на капитал и ликвидност – и двете само малко под средните за еврозоната миналата година, но това не я спаси, след като доверието се изпари.
Второ, банките в еврозоната все още не печелят достатъчно, за да покрият цената на капитала си, която е около 9 процента за много от тях, което означава, че те ефективно унищожават стойност на акционерите.
Трето, растящите лихви също са източник на безпокойство, защото удрят по стойността на държавните облигации, ипотеките и други дългове, които банките притежават.
Банките най-често отчитат тези заеми като притежавани до падежа, така че да не поемат загуби, когато стойността им падне. Много от банките се застраховат, като хеджират лихвения риск. Шефът на надзора на ЕЦБ Андреа Енрия каза наскоро обаче, че много кредитори не са подготвени за тази нова среда, която ще „създаде печеливши и губещи“.
В по-общ план полъхът на страх на финансовите пазари вероятно ще накара кредиторите да бъдат много по-предпазливи и вероятно ще намалят потока от кредити. Това ще увеличи риска от рецесия и повишава напрежението във вече уязвими области, например бизнес имотите. Нищо от това не е за добро за банките.