Както гласеше стар надпис върху тениски, "ако видите експерт по обезвреждане на бомби да тича по улицата, не го питайте какво се е случило, просто се опитайте да не изоставате от него". Във финансова криза има тенденция инвеститорите да действат по подобен начин, като бягат, когато алармата звъни, пише за Financial Times Дениъл Дейвис, управляващ директор на Frontline Analysts.
В такива трескави времена хвърлячите на бомби и гръмогласните могат да заглушат специалистите по банкови регулации, които говорят за пазари. Това не винаги е грешно.
Макар и понякога абсурдна, функцията на алармистите е да се противопоставят на големия провал на специалистите и експертите - тенденцията да остават в отрицание, да се концентрират върху технически проблеми и да пропускат голямата картина. Ако най-опасните четири думи във финансите са „този път е различно“, най-скъпите пет думи може да са „по-сложно е от това“.
С всички тези уговорки има много причини да се смята, че европейската банкова система не е толкова уязвима в настоящата буря, колкото са американските регионални банки със сравним размер. Това не е така, защото европейските банки са много добри - а точно защото исторически са били доста лоши.
През последната седмица анализаторите изложиха много добра логика относно различната структура на двете банкови системи. Регулаторна декларация от BNP Paribas, публикувана във вторник, например, показва, че нейният отчет за приходите и разходите има много малка чувствителност към движенията на лихвените проценти. BBVA, ако вземем друго произволно име, има нищожна чувствителност на средствата на своите акционери към лихвите - по-малко от 2 процента вариация в икономическата стойност на собствения й капитал за всяка промяна с 1 процентен пункт на основните лихви.
Европейските регулатори публикуваха подробен набор от стандарти за тестване на лихвения риск, като се очаква те да бъдат приложени към всяка значима банка в Европа. Нереализираните загуби не се пренебрегват. Глобалните Базелски стандарти за стабилно финансиране се прилагат в целия сектор.
Но практически всяка банкова регулация отбелязва време, когато нещата са се объркали много. Европа прекара десетилетие в затягане на регулациите, тъй като премина през многогодишна дългова криза. Сегашното поколение главни изпълнителни директори в Европа знае, че когато нещата се влошат, те не се радват на доверие. Същото поколение в Северна Америка имаше повече от десетилетие след финансовата криза от 2007-2008 г., за да се успокои.
И така, защо има толкова много зараза при цените на акциите? Отчасти защото кризата винаги е по-малко тест за банковата система и повече за системата за спасяване на банки.
Можем да видим някои доказателства за това от факта, че ключовото средоточие на заразата изглежда е Credit Suisse, където някога работих като анализатор. Тя е почти напълно различна от фалиралата американска Silicon Valley Bank. Но се намира в Швейцария, където относителният размер на икономиката и банковата система доведоха до въпроси в миналото относно желанието да се подкрепя нещо различно от основните швейцарски операции.
Това направи Credit Suisse уязвима към единственото общо нещо, което има със SVB и Signature (другата американска банка, която беше затворена през последната седмица) – потенциално нервни незастраховани вложители. Швейцарската централна банка обаче сега обяви предпазна ликвидна подкрепа за целия „глобално активен“ бизнес.
Въпреки че ЕС е станал неизмеримо по-добър в организирането на финансиране от централните банки чрез програми като целевите дългосрочни операции за рефинансиране (TLTRO), той все още изостава значително от САЩ по отношение на разбирането, че може да е много по-евтино да се промени едно правило навреме, отколкото да се поддържа стриктна позиция за „неспасяване“ и след това тя да се обърне, когато нещата станат наистина зле.
Печално е, че няма споделена система за застраховане на депозитите в еврозоната, а правилата за държавна помощ са сериозна пречка пред вида гъвкавост, който Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC) използва досега в САЩ.
Което означава, че всичко зависи от това дали кризата е голяма или малка. При малка криза фактът, че европейските банки в момента са по-добре регулирани и по-малко изложени на лихвен риск, би трябвало да ги защити. При истинска криза обаче пукнатините на европейската финансова система ще се появят отново, по непредвидими начини. Финансовата история има тенденция да максимизира болката.
10:52 | 17.03.23 г.
