Пътят на България към еврозоната - начертан още през 1997 г.

През последните 20 години България избра пътя на интеграция към европейските страни, НАТО и еврозоната. Решението България да приеме европейската парична единица е взето още през 1997 година, когато страната влезе във валутен борд и българският лев беше обвързан с германската марка. Около това мнение се обединиха експерти от бизнеса и академичната общност, които обсъдиха темата "Митове и предизвикателства пред приемането на еврото" на първото събитие от поредицата "Made in УНСС", организирано от УНСС и Университетския център "Алумни УНСС".

Валутен борд и евро

"За мен е изключително странен този начин на говорене, то е отражение на тотален политически хаос в момента в България. Има и елементарен страх, който го има и във всяка една страна", коментира как се възприема от обществото въвеждането на единната европейска валута у нас доц. д-р Емил Хърсев, който е и преподавател в УНСС.

Финансистът напомни, че и до момента в Германия, Франция, Австрия и Нидерландия, има хора, които искат да бъде върната старата валута на страната им.

Според него официално в България не се разплащаме с евро, но то присъства в бизнеса, търговията, туризма. По думите му предприемачите винаги са работили на базата на конвертируема валута, когато се прави международен бизнес.

Главният изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на "УниКредит Булбанк" Цветанка Минчева обобщи, че през изминалите няколко десетилетия България е преминала през няколко кризи и излизането от всяка една от тях е изисквало стриктна фискална политика, която се е провеждала в дълъг период от време, което пък е довело до това много хора да отпаднат от пазара на труда, или да емигрират.

Основното предимство от влизането в еврозоната според банкера е, че при бъдеща криза справянето с нея би било по-лесно, тъй като страната ни ще бъде част от една по-голяма глобална система, която разполага с по-голям ресурс в лицето на Европейската централна банка. „Силата на ЕЦБ за излизането от една пазарна криза е много по-голяма, отколкото на БНБ в момента“, посочи Минчева и аргументира изказването си с ресурса и механизмите, с които ЕЦБ разполага в помощ на икономиката.

Председателят на Асоциацията на банките в България Диана Митева заяви, че ако България се бе включила в еврозоната по-рано, българските заплати щяха да са по-близки до европейските. Тя допълни, че страната ни е част от един много по-голям конкурентен пазар на труда, на стоки и услуги, и фирмите биха спечелили повече, ако бъде въведено еврото.

Митева е на мнение, че управляващите и бизнесът не са направили достатъчно, за да обяснят на хората в комуникационна компания какво е предимството от въвеждането на единната европейска валута. Тя даде за пример Хърватия, в която политическата класа се е обединила в решението да стане член на еврозоната.

"Приемайки валутния борд, се оказа, че сме в еврозоната, но не можем да се възползваме от възможностите, които предлага, защото сме се отказали от тях", заяви изпълнителният директор на ПОК "Доверие" Мирослав Маринов. Той е на мнение, че преди 25 години страната ни се е отказала от паричен суверинитет, но не се е възползвала от предимствата на водената парична политика от ЕЦБ.

По думите му опасения за приемането на еврото е имало навсякъде и едното от тях е, че ще се повишат цените. Той опроверга това с пример от Хърватия, в която еврото е национална валута вече втори месец и за този период по думите му инфлацията е спаднала.

Предимството да имаш евро

През годините „банковата система страда от липсата на централна банка като кредитор от последна инстанция“, коментира доц. Хърсев. Той посочи, че заради изтеклия мандат на управителния съвет на БНБ централната банка е пасивна в процеса на присъединяване на еврото. „Чудесно е да преизберат Димитър Радев“, коментира финансистът.

Георги Бисерински, изпълнителен директор на Bloomberg TV Bulgaria, който беше модератор на конференцията, подчерта, че процесът по влизането на България в еврозоната се забавя, защото липсва политически консенсус.

Що се отнася до очакваното вдигане на лихвите в България, Цветанка Минчева смята, че малките икономики имат ограничени средства да се предпазят при кризи, както и да вземат от добрите страни на глобалната икономика.

Къде ще отидат 18 млрд. евро

Емил Хърсев подчерта, че в момента няма страна в еврозоната, която да изпълнява Маастрихтските критерии. Той обясни, че с приемането на страната ни в Европейския банков съюз вече е поет ангажимент да участваме в системата с рефинансиране на държави с дълг.

„Когато България приеме еврото като парична единица, обезпечението от 18 млрд. евро в БНБ ще остане като свободен ресурс. От ЕЦБ ще се опитат да го сложим във Фонда за гарантиране на влоговете. Ще сме световен шампион да имаме повече обезпечения, отколкото депозити“, изтъкна финансистът. Според него вероятно ще има уговорка страната ни да си откупи външен дълг за около 12 млрд. евро. Той е убеден, че „няма да ни позволят да правим нещо друго“, въпреки че с „тези пари може да заработи икономиката“.

Най-големият проблем, според Емил Хърсев, е че „никой не казва какво правим, ако не се приеме еврото“. „Решението с валутен борд не беше най-доброто, приехме огромни рискове, изпихме горчивото хапче, и няма връщане назад“, коментира той.

На въпрос на Георги Бисерински има ли разхлабване на фискалната политика през последните месеци, доц. Хърсев беше категоричен, че откакто политиката се провежда от служебно правителство, дори сме свидетели на „затягане“. По думите му въпреки че държавата работи без бюджет, няма проблеми с разплащанията и индексация на доходите. Той напомни, че в първото тримесечие на всяка година има дефицит и това е така от години насам.