Банковото дело се нуждае от радикална промяна

Банките фалират понякога. Когато го правят, тези, които могат да загубят, пищят за държавно спасяване. Ако потенциалната цена на фалита е достатъчно голяма, те го получават. Така, криза след криза, създадохме банков сектор, който на теория е частен, но на практика е поделение на държавата. Тя, от своя страна, се опитва да ограничи желанието на акционерите и мениджмънта да експлоатират предпазните мрежи, на които се радват. Резултатът е система, която е от насъщно значение за пазарната икономика, но не функционира в съответствие с нейните правила. Това е бъркотия, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Парите са нещото, което човек трябва да има, ако иска да купи нещата, от които се нуждае. Това важи за домакинствата и фирмите, които трябва да плащат на доставчици и работници. Ето защо банковите фалити са бедствия. Но банките не са създадени да бъдат сигурни. Въпреки че техните задължения по депозити би трябвало да са напълно сигурни и ликвидни, техните активи са обект на матуритетен, кредитен, лихвен и ликвиден риск. Те са институции за хубаво време. В лоши моменти те се провалят, тъй като вложителите се втурват да бягат.

С течение на времето държавните институции реагираха на невъзможността на банките да осигурят сигурните пари, които техните вложители очакват. През 19 век централните банки стават кредитори от последна инстанция, макар и уж с наказателна лихва. В началото на 20 век правителствата гарантираха по-малките депозити. След това, по време на финансовата криза от 2007-09 г., те на практика застанаха с цялата си финансова мощ зад банките. Банковата система като цяло стана недвусмислено част от държавата. В замяна капиталовите изисквания бяха повишени, правилата за ликвидност бяха затегнати и бяха въведени стрес тестове. Така всичко трябваше да е наред. Или пък не.

Фалитът на Silicon Valley Bank показва, че има дупки в регулаторната мрежа на САЩ. Това не е случайно. За такова нещо призоваваха лобистите: ако бъдем освободени от тежките регулации, викаха те, ще постигнем чудеса от растеж. В случая с тази банка, това, което се откроява, е нейната зависимост от незастрахованите депозити (над 250 хил. долара – бел. прев.) и залагането й на предполагаемо сигурните дългосрочни ДЦК. В края на 2022 г. тя имаше 151,6 милиарда долара незастраховани вътрешни депозити срещу около 20 милиарда долара застраховани. Освен това имаше значителни нереализирани загуби от облигационния си портфейл, тъй като лихвените проценти се повишиха. Съберете тези две неща и бягството на вложителите стана вероятно: плъховете винаги ще изоставят потъващите финансови кораби.

Тези, които не успеят да избягат навреме, ще молят за спасение. Може да е забавно, че тези, които пищят този път, са либертарианците от Силициевата долина. Но малко хора са капиталисти, когато са заплашени от загуба на пари, които са смятали за безопасни, и никой не е по-добър от капиталистите в обясняването колко важно е тяхното богатство за здравето на икономиката. Незастрагованите вложители бяха надлежно спасени в SVB и на други места. Това премахва още един източник на дисциплина в частния сектор относно банките.

И все пак SVB беше чак на 16-то място по размер на активите в САЩ. В края на краищата това е причината да бъде оставена извън регулаторната мрежа, прилагана към най-системно значимите банки. Тя беше удобно незначителна приживе, но стана системно значимо при смъртта си. Федералният резерв предложи да отпуска заеми по номинална стойност на банки, които се нуждаят от ликвидност. Това са „отрицателни отстъпки“ за банки, които се нуждаят от спешни заеми. Освен това президентът Джо Байдън заяви, че „ще направим всичко необходимо“. Вярно е обаче, че този път акционерите и облигационерите не биват спасявани. Нещо повече, предполага се, че загубите ще бъдат понесени от банковата индустрия като цяло. Но те отново са частично социализирани. Някой съмнява ли се, че социализацията ще се задълбочи, ако това стане и с кризата?

Естествено, хората се чудят какво означава този нов шок. Някои анализатори смятат, че Фед няма да затегне паричната политика на следващото си заседание. Ясно е, че има много несигурност, която може да оправдае забавянето на по-нататъшното затягане. Но намаляването на инфлацията остава от съществено значение: индексът на потребителските цени в САЩ се повиши с 6 процента на годишна база през февруари.

В момента обаче големият въпрос не е какво ще се случи с икономиката, а какво ще се случи с финансите. Според една логика е добре, ако страхът отново се е разпалил във финансовата система. Безпокойството, създадено от малки шокове, прави големите кризи малко по-малко вероятни. Има допълнителни уроци: банките си остават толкова уязвими на бягства на вложители колкото винаги и, харесва ви или не, незастрахованите вложители няма да бъдат унищожени финансово при фалит. Увереността, че депозитите са безопасни, е твърде важна от икономическа и политическа гледна точка.

И така, как това ново доказателство за степента, в която държавата подкрепя банките, дори в сравнително нормални времена, ще бъде отразено в политиката? Един прост отговор е, че регулирането на системно значимите банки трябва да бъде разширено. Друг е, че депозитите трябва да бъдат поставени над всички останали дългове при несъстоятелност заради тяхното социално и икономическо значение. Трети отговор е, че балансите винаги трябва да отразяват пазарните реалности. И накрая, капиталовите изисквания следва да бъдат съответно коригирани. Ако капиталът на банките спадне твърде много при пазарната му оценка, той трябва да бъде увеличен незабавно.

Основният урок, който трябва да научим отново, е, че дори в скромна криза депозитите не могат да бъдат жертвани и че правилата за наказателното предоставяне на ликвидност на банките отиват на кино. Банките са поделение на държавата отчасти защото са в основата на кредитната система, но още повече, защото техните депозитни задължения са толкова политически важни. Съчетаването на рискови и често неликвидни активи с пасиви, които трябва да бъдат сигурни и ликвидни в рамките на недостатъчно капитализирани, преследващи печалба и плащащи бонуси институции, регулирани от политически подчинени и често некомпетентни публични сектори, е цъкаща бомба. Банковото дело се нуждае от радикална промяна.