Фалитът на Silicon Valley Bank не е предвестник на криза в стил 2008 г.

Silicon Valley Bank (SVB) фалира. С активи от 212 млрд. долара и пазарна капитализация от 16 млрд. долара това е най-големият банков фалит от световната финансова криза насам.

SVB (16-ата по големина в Америка – бел. прев.) е нещо напълно различно от Silvergate, малката криптобанка, която обяви планове за прекратяване на дейността си миналата седмица. Silvergate имаше само 11 млрд. долара активи и работеше в малка финансова ниша. SVB беше истинска банка и колапсът й ще има реални икономически последици, пише финансовият коментатор за САЩ на Financial Times Робърт Армстронг.

От решаващо значение е да разберем какви е вероятно да бъдат тези последици, вместо да свързваме нейния фалит с лошото кредитиране, недостатъчния капитал и скритите взаимозависимости, които характеризираха системната криза през 2008 г.

Проблемите на SVB започнаха с инвестиционния бум, последвал началото на пандемията от коронавирус. Като основна банка за калифорнийските венчър капиталисти и стартиращи фирми, тя беше наводнена с депозити за милиарди от млади компании, затрупани с парите на инвеститорите. Имаше толкова много пари - почти 130 млрд. долара в нови депозити през 2020 г. и 2021 г. - че SVB не можа да ги заеме всичките. Вместо това банката инвестира голяма част от парите в дългосрочни американски ДЦК. Тези облигации нямат кредитен риск и тъй като депозитите в SVB не й струваха почти нищо, те бяха печеливши на нетна база, въпреки че имаха ниска доходност.

Но тази балансова структура можеше да работи само докато лихвите бяха ниски. Тъй като Федералният резерв поведе борба с инфлацията и лихвите се повишиха, депозитите станаха по-скъпи. Само през изминалата година разходите по депозитите на SVB се повишиха от 0,14% до 2,33%. Междувременно доходността на дългосрочните държавни облигации почти не помръдна. Очертаваше се свиване на печалбата.

Банката планираше да реши проблема, като продаде някои дългосрочни облигации и реинвестира в краткосрочни, които имат по-висока доходност (поради обърнатата крива в САЩ – бел. прев.). Счетоводните загуби, които такава продажба би генерирала, щяха да бъдат попълнени с нов дялов капитал. Но инвеститорите и вложителите не изчакаха да видят дали планът ще проработи. Акциите и облигациите на SVB бяха разпродадени в четвъртък. Същия ден вложителите се втурнаха да теглят парите си - до сумата от 42 млрд. долара само за 24 часа - принуждавайки Федералната корпорация за гарантиране на депозитите (FDIC) да се намеси.

През последните няколко години много други банки получиха голям прилив на депозити и вложиха парите в дългосрочни ДЦК. Може ли да ги сполети същата съдба като SVB? Вероятно, но SVB беше изключение в банковата индустрия по три начина: нейните депозити бяха необичайно чувствителни към лихвените проценти; нейните активи бяха необичайно нечувствителни; и клиентската й база беше уникална.

Скорошен доклад на RBC Capital Markets класира 100-те най-големи американски банки по различни балансови характеристики. SVB беше на 99-то място по дял на своите депозити под 250 хил. долара (по-малко от 3 процента). Това е важно, тъй като големите бизнес вложители, като тези в SVB, са изключително чувствителни към лихвите. Те изискват повече за депозитите си веднага щом видят повишаване. Малките вложители не са толкова чувствителни. Оттук и непосредственият натиск върху маржовете на SVB. От друга страна, по дял от общите активи на банката, държани в ценни книжа, SVB бе на първо място с 55 процента. Повечето банки притежават много заеми с плаваща ставка, които плащат повече, когато лихвите се повишат. Не и SVB.

И накрая, клиентите на SVB бяха продукт на средата с ниски лихвени проценти. Когато политиката на Фед беше приспособителна и рисковият капитал течеше, стартъпите бяха уверени и пълни с пари. По-високите лихви и пазарните разпродажби в технологичния сектор промениха всичко това, оставяйки младите компании нервни и ограничени откъм пари. Когато Bloomberg съобщи в четвъртък, че Founders Fund, известният фонд за рисков капитал, препоръчва на своите компании да изтеглят парите си от SVB, това може да е предрешило съдбата на банката.

Портфейлите от дългосрочни държавни облигации на други банки ще ерозират маржовете им за години напред. Това обаче беше до голяма степен разбирано от анализатори и инвеститори още преди SVB да фалира. Все пак нейният провал може да е променил ситуацията в банковата система. След краха на SVB вложителите, чието доверие е разклатено, може да поискат по-голяма лихва за своите депозити, свивайки маржовете на банките. Но това е по-скоро проблем с рентабилността, отколкото заплаха за платежоспособността в стила на кризата от 2008 г.

Беше широко отбелязано, че събитията от миналата седмица са следствие от години на много ниски лихви. Така е. В по-нормална лихвена среда банките не биха удължили матуритета (съответно и риска – бел. прев.) на своите облигационни портфейли в търсене на доходност. Ако сега те трябва да станат по-консервативни, за да защитят балансите си, това ще има последствия за кредитирането и икономиката.

Рискът от заразяване в рамките на банковата система изглежда ограничен. Но в края на всеки цикъл на повишаване на лихвените проценти от централната банка идва фаза, в която във финансовата система започват сривове. Те, малки или големи, подкопават доверието на инвеститорите и потребителите, увеличавайки шансовете за рецесия. Фалитът на SVB не предвещава нова 2008 г., но бележи началото на фазата на сривовете.